Холандия, Испания и Германия са водещи в разработването на месо на клетъчна основа, но в Италия то вече е забранено. И така, доколко спешно ЕС трябва да разработи общи правила за този продукт?
За да може месото да се отглежда в лаборатории, клетките се събират от живи животни и се размножават в биореактори. След това полученото месо се обогатява с фибри и други елементи, за да се придаде текстура и хранителност. Тъй като изкуственото месо е без кости и кожа, използването му се предвижда основно за бургери, хапки и колбаси.
Въпреки че около 40 % от научните изследвания в тази област се провеждат от частни организации в Европа, все още няма общи правила, определени от Европейската комисия в рамките на Регламента за новите храни, за пускане на пазара в Съюза.
„Ако дадено дружество иска да подаде заявление и да поиска разрешение за пускане на пазара на нова храна, в случая месо на клетъчна основа, то подава заявление и Европейската агенция за безопасност на храните (ЕОБХ) дава научно становище“, каза Херардо Фортуна от Euronews.
По принцип Европейската комисия, която ще има последната дума дали да го одобри, следва научното становище на EFSA, според Фортуна.
Италия беше първата страна от ЕС, която забрани новата храна, но почти половината от ЕС изрази загриженост относно потенциалното ѝ въздействие върху земеделските производители, включително Франция, Гърция и Румъния.
Тази година до Европейската комисия беше изпратено писмо, подписано от 12 държави членки, с искане за провеждане на обществен дебат и оценка на социално-икономическото въздействие.
Въпрос на традиции и етика?
Тези, които са загрижени за изкуственото месо, се притесняват, че то може да измести традиционното животновъдство, че производственият процес е енергоемък и използва много вода.
Онези, които го подкрепят, изтъкват хуманното отношение към животните и ползите от намаляването на животновъдството, включително по-малкото въглеродни емисии.
Попитахме някои хора по улиците на Рим и Берлин какво мислят за тази нова храна.
„Мисля, че има смисъл за определени групи, които искат вкуса и текстурата на месото, но не искат да убиват животни“, казва един жител на Берлин. „Аз съм против преработените и ултрапреработените храни. Не знам дали синтетичното месо се смята за преработена храна, но според мен е така“, добави един римлянин.
Но това нововъведение не повдига само икономически въпроси, а е и въпрос на етика, твърди Селин Имарт, десноцентристки френски политик, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент.
„Смятам, че е наистина важно да се хвърли светлина и да се започне дебат и диалог с елементи, които са наистина научно обосновани. Европейските граждани трябва да знаят в какво се забъркват, какво е заложено на карта от етична гледна точка, по отношение на отношенията им с хората и животните, ако се ангажираме с производството на изкуствено месо с биореактори“, каза тя пред EU DECODED.
Какво ще кажете за етикетирането? Има ли значение дали ще го наречете синтетично месо, лабораторно отгледано месо или месо без клане? Експертите казват „да“. Но остава големият въпрос: дали наистина бихте искали да го ядете?
