Акценти
Белият хляб е сравнително ново откритие, продукт на индустриализацията. По своята същност пълнозърнест е хлябът, за направата на който е използвано брашно с всички части на зърното. Той е източник на ценни хранителни вещества в храненето на съвременния човек.
Инж. Янко ЯНЕВ – президент на СД „Благополучие“, Павликени
Хлябът е едно от най-великите достижения на човека и е най-старото изобретение. Никъде в природата не се среща подобна храна в готов вид.
В последно време, в пространството, постоянно се спекулира с думата „хляб“. Предполагам, че това е така, защото тази дума у мнозина се асоциира като обобщаващо понятие. Включени са и онези печива, за които смятаме че са „измислени“, с участие на тъмни пигменти (имитация на ръжени, пълнозърнести, типови и какви ли не още), ритуални печива, които ласкаво се наричат „бели хлябове“ (даже се появи стандарт, нещо като еталон – хляб „България“).
През ноември 2015 г. се проведе пресконференция с кръгла маса на тема „BG продукти на масата!”. Официални гости на събитието бяха г-жа Десислава Танева, министър на земеделието и храните, Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните и Румен Порожанов, изпълнителен директор на държавен фонд „Земеделие”. Министерството е определило критерии за балансирано развитие на земеделието. По отношение на заетостта в бранша трябва да се формират облекчения за по-ефективно развитие. От началото на 2016 година Министерството на земеделието за първи път ще започне плащане на съответно финансиране за по-високо ефективно производство по мярка „сътрудничество” така, че този процес на взаимодействие да е най-добър за всички.
В средата на месец октомври се проведе третата конференция на тема „ДОБРАТА ХРАНА Е СИЛА“ - “Аз избирам българското!” в Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, организирана от месопреработвателната компания Тандем.
Производството и потреблението на месо продължават да се увеличават в световен мащаб. Както и инициативите за хуманното отношение към животните и защитата на потребителите. А пък международни печати за качество документират произхода и качеството му.
Нови археологически проучвания доказаха, че българите са най-големите ракиджии на Балканите. Гърци, сърби и македонци могат само да ни дишат прахта, защото се оказа, че родните ракиени традиции датират от Средновековието. Доказателството дойде от екип на археолога проф. Константин Тотев, който откри съд за дестилация на огнената течност на 10 века.
Алкохолът в наши дни може би е най-добър в цялата история на човечеството.
Никога виното не е било толкова изискано и изтънчено, а дестилираните напитки – толкова изящни и благородни. Принос за това имат и технологиите, както и напредъкът на агрокултурите и пълната промяна на вкусовете.
Но има места, където хората продължават да правят невероятни неща в търсене на опиянение. Руското издание лента.ру е събрало някои от най-странните алкохолни напитки по света.
„Слънцето е най-добрият ни бизнес партньор за бирената индустрия. А анализирайки последните данни за сектора, пивото продължава да бъде любима напитка на сънародниците ни. Това се подкрепя и от наскоро изнесените резултати от агенция Маркет Линкс. Според проучването 78 % от пълнолетното население у нас консумира бира. Тяхното предпочитание към категорията не се влияе съществено от размера на доходите или от местоживеенето им. Така че бирата се радва на широка популярност у нас и е оценявана като натурална и подходяща за балансирания стил на живот напитка“, коментира Ивана Радомирова – изпълнителен директор на СПБ.
Всички ние знаем, че съдържащите се в бирата витамини от групата В допринасят за стимулиране функциите на централната нервна система, активизиране на обменните процеси в организма и по-ефективен разход на консумираната хранителна енергия. При умерена консумация високото количество витамини от група В в пивото спомага сърдечните и мозъчни дейности.
Конкретният повод за кампанията този път са хранителните стоки, но призивът българите да купуват повече от произведеното в България, за да намалят по този начин поне с 10% „прекалено” многото вносни стоки по магазините, и съпътстващите го изводи звучат обобщаващо и страшно за бъдещето на българското производство въобще. То е изживявало много кризи, „но сегашната е нещо, което никога не се е случвало”.
