Нови археологически проучвания доказаха, че българите са най-големите ракиджии на Балканите. Гърци, сърби и македонци могат само да ни дишат прахта, защото се оказа, че родните ракиени традиции датират от Средновековието. Доказателството дойде от екип на археолога проф. Константин Тотев, който откри съд за дестилация на огнената течност на 10 века.
Фрагментът бе намерен по време на разкопки на крепостта Лютица край Ивайловград. Това е една от най-добре запазените средновековни крепости у нас, която се оказа оборудвана и с казан за ракия. Доскоро се смяташе, че в миналото насладата от алкохолната напитка е била привилегия само на търновските боляри.
През 2011г. по време на разкопки на Асеневия дворец на хълма Трапезица археологът Константин Тотев откри фрагмент от средновековен съд от XIV век, на който неизвестен болярин е написал на старобългарски „Аз пих на празника ракиня“.
Не е ясно какъв е хубавият повод, който боляринът е полял, но едно е ясно - ракията е част от битието на нашенците от векове. Албанци, босненци, хървати, македонци, черногорци, сърби и турци също обожават мекия вкус на сливовицата и гроздовата, а според учените още египтяните имали афинитет към хубавата напитка.
Астерикс и Обеликс
В оригиналната история за Астерикс и Обеликс на писателя Рьоне Госини двамата популярни герои пият от специална, магическа отвара, приготвена от друида Панорамикс, която ги прави силни и безстрашни. Вълшебната течност се раздава на войниците преди битка с римляните, а изходът от боя винаги е в полза на симпатичните гали.
В България си имаме идентична традиция. Вместо вълшебна отвара, приготвена от мъдър друид, някога родните войници преди битка пиели сливовица. За това има и сериозни исторически доказателства. Една от най-любопитните истории за българската ракия представя лично главнокомандващия обсадата на Сердика през ХIV век Лала Шехин. След дълга битка и сериозен зор на него му се наложило да се обяснява пред султана защо толкова дълго не може да завземе града.
Той му написал писмо, в което се оплакал, че защитниците й са жизнерадостни, весели и самоотвержени, защото пият нещо, което се нарича ракия. Тя ги правела храбри и почти непобедими. Освен това Лала Шехин упоменал, че нашенците имат големи мустаци и се впускат в бой смело. Досущ като Астерикс и Обеликс.
Мисията "домошарка"
У нас ракията се пие и на сватби, и на погребения. Винаги с еднакво настървение и самоотверженост. Държавата се опита да озапти неконтролируемото домашно производство на гроздова и сливовица, но акцизната реформа все още набира сила. Според данните у нас има над 1400 официално регистрирани казана за варене на огнената вода. Те отново по официални данни произвеждат над 330 хил. литра ракия годишно. Количеството, което се прави нелегално обаче е поне два пъти повече, смятат запознати. Лозарите пък споделят, че повече от една трета от гроздето у нас отива за нелегална домошарка.
Все пак много нашенци предпочитат да пият ракийка собствено производство, главно за да са сигурни в качеството на алкохола. Според запознати ментето се познава поне 10 часа след консумация по степента на главоболието, а шансът да разберете, че пиете фалшив алкохол още с първата глътка, е минимален.
С вода, не с лед
Старите ракиджии никога не пият питието си с лед. Според специалисти замръзналите кубчета убиват добрия вкус и най-вече аромата на еликсира. За да се извлече максимално удоволствие от пиенето на сливовица, тя трябва да се консумира на стайна температура, като към всяка чаша се добавя малко количество хладна, но не студена вода. Важно е течността да бъде в хубав съд - тънкостенна чашка с малко столче, широка долна част и по-тясна горна - за да събира дъхавия плодов аромат на ракийката - това е оптималния вариант за табиетлийско пийване.
Святата течност
Традиционните медни казани пък имат силно антибактериално действие върху сливовицата и другите побратими на ракията. На практика течността носи медни йони и по този начин те попадат в тялото. На същия принцип се прави и светената вода - в меден съд попът потапя сребърния кръст и водата става с медни и сребърни йони - с две думи свята и чиста - точно като ракията за традиционния нашенец.
30 000 000 литъра годишно
Някои си спомнят соц времето с носталгия, други с особена неприязън, но за ракиджиите това може да се нарече златна ера. Според данните по това време страната ни е произвеждала феноменалните 30 милиона литра годишно. Големите винзаводи са се отчитали с 20 милиона литра ракия, а селскостопанските кооперативи са добавяли още 10 милиона към националния ракиен принос. Голяма част от еликсира обаче се е изнасял зад граница за страните от соц лагера.
