Глобалното предлагане на храни от сухоземни животни, движено основно от производството на яйца, птиче и свинско месо, е отбелязало значителен ръст през последните шест десетилетия. Според ново проучване на Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации (ФАО), това разширяване е превърнало животновъдството в един от най-бързо развиващите се компоненти на селскостопанския сектор в световен мащаб. Докладът предоставя изчерпателна и научнообоснована глобална оценка на приноса на животновъдството за продоволствената сигурност, устойчивите агрохранителни системи, храненето и здравословните диети, като същевременно идентифицира основните пропуски в познанията. Проучването обхваща производствени системи от всякакъв мащаб, вариращи от интегрирани системи за растениевъдство и животновъдство до специализирани операции, системи за паша, пасторализъм, както и отглеждане на диви животни и лов.
Изследването на ФАО анализира подробно глобалното търсене и предлагане на храни от сухоземни животни, които включват продукти, получени от бозайници, птици и насекоми. Данните показват, че глобалното предлагане на тези храни е нараснало изключително бързо между 1961 и 2022 година. Птичето месо показва най-изразен растеж, като се е увеличило приблизително пет пъти. Следват яйцата и свинското месо, чието производство почти се е удвоило. В същото време производството и предлагането на говеждо месо остава стабилно или дори бележи спад в много региони по света. Към 2022 година глобалното производство на храни от сухоземни животни е достигнало забележителни нива. Световният добив на месо е достигнал 361 милиона тона в сравнение с едва 71 милиона тона през 1961 година. Производството на мляко е нараснало до 930 милиона тона спрямо приблизително 342 милиона тона в началото на изследвания период. Производството на яйца се е увеличило до 94 милиона тона, което е огромен скок в сравнение с около 15 милиона тона през 1961 година. По отношение на консумацията на насекоми наличните данни остават ограничени, като по-голямата часть от доказателствата идват от Африка, Азия и Латинска Америка. Текущите оценки сочат, че около 1900 вида насекоми се консумират като храна по света.
Регионалните различия в разпределението на тези хранителни ресурси остават изключително силно изразени. В момента Азия е най-големият производител на храни от сухоземни животни в света, следвана плътно от Европа. Въпреки това тенденциите в производството невинаги съответстват на реалната наличност на храна за населението. Предлагането на глава от населението остава най-високо в Северна Америка. В същото време Азия, въпреки водещата си роля в общото производство, има сравнително ниска наличност на тези продукти на човек от населението. В Субсахарска Африка предлагането на глава от населението остава до голяма степен в застой, като се наблюдават съвсем ограничени подобрения само в определени държави, като например при производството на мляко в Кения и на птиче месо в Южна Африка.
Загубата и разхищението на храни допълнително влошават тези неравенства и представляват нарастващо предизвикателство пред устойчивостта. Около една трета от цялата храна, произведена в световен мащаб, се губи или разхищава, като това включва приблизително 14 процента от храните от сухоземни животни. Тези загуби често са свързани с бързо развалящия се характер на продуктите, лошото управление на температурата и липсата на подходяща инфраструктура за охлаждане по веригата за доставки. Тези предизвикателства са особено остри в страните с ниски и средни доходи, където потреблението на храни от животински произход е сравнително ниско. Междувременно международната търговия продължава да играе ограничена роля в глобалното снабдяване с храни от животински произход, особено за развиващите се икономики. Въпреки че обемът на търговията е нараснал, той все още съставлява едва около 10 процента от общото глобално потребление.
Докладът обръща сериозно внимание и на ролята на хранителната среда, която включва по-широкия контекст, в който отделните хора правят своя избор на режим на хранене. Доказателствата за хранителната среда при този тип храни остават ограничени и неравномерни в различните региони. Наличните данни сочат, че месните и млечните продукти с по-високо съдържание на мазнини често са по-достъпни и евтини в сравнение със здравословните алтернативи. Проучването също така подчертава сериозните разлики в националните законодателни и политически документи на различните страни. Държавите с високи доходи и доходи над средния се фокусират основно върху гарантирането на безопасността на храните, качеството и регулирането на маркетинга. Обратно, страните с ниски доходи и доходи под средния приоритизират стимулирането на производството, подобряването на наличността и намаляването на цените, за да повишат достъпността и да постигнат по-голяма самодостатъчност.
Наред с постигнатия напредък се появяват и редица сериозни предизвикателства. Многобройните породи и видове селскостопански животни на нашата планета могат да се развиват в широк спектър от среди, особено в райони, които са по-малко подходящи или напълно неподходящи за производство на култури, и по този начин допринасят за голямо разнообразие от здравословни диети. За да се оптимизира този принос към човешкото здраве и здравето на планетата обаче, животновъдният сектор трябва да се справи с редица проблеми. Тези предизвикателства включват сериозен екологичен натиск като обезлесяване, промяна в използването на земята, емисии на парникови газове, неустойчиво използване на земя и вода, замърсяване и конкуренция между производството на храни за хора и фуражи за животни. Съществуват и проблеми с управлението на стадата, включително ниска продуктивност, прекомерна паша и незадоволително хуманно отношение към животните. Предизвикателствата обхващат още опасения за здравето на животните, социални проблеми като неравенството, както и рискове, свързани с взаимодействията между хората и животните, включително зоонозни заболявания, болести, пренасяни с храната, и антимикробна резистентност.
Източник: ФАО
