През август изследователи от Университета на Саарланд в Германия публикуваха резултатите от свое проучване, посветено на връзката между общата интелигентност и познанията за виното. Според констатациите по-умните хора всъщност знаят повече за виното, а най-осведомените сред тях са онези, които са прекарали време в работа във винената индустрия.
Изследването, публикувано в списанието Intelligence & Cognitive Abilities, стига до този извод след тестване на 525 възрастни, рекрутирани чрез онлайн платформата Prolific. Всеки участник преминава през стандартен тест за интелигентност, след което отговаря на 68 въпроса с избор между няколко отговора. Въпросите са моделирани по сертификационния изпит WSET Level 2 Award in Wines – широко признат изпит за вино, покриващ сортове грозде, техники за винопроизводство и регионални стилове. Изследователите зад проучването, Максимилиан Кроло и Тимоти К. Бейтс, които се занимават с изучаване на интелигентността, искат специално да разберат дали коефициентът на интелигентност може да прогнозира знания в други специфични области. Виното се оказва перфектният практически пример, тъй като повечето хора никога не са го учили в училище, а за средностатистическия консуматор професията не зависи от познаването на термини като дегоржиране.
Както споделя Максимилиан Кроло в прессъобщение за изследването, лозарството, винопроизводството и разнообразието от вина не присъстват в конвенционалните училищни учебни програми, а познанията за тях са необходими в твърде малко професии. За повечето хора винените познания не носят нито заплата, нито възможности за кариерно развитие.
Резултатите показват, че по-високите резултати за когнитивни способности са свързани с по-големи познания за виното, дори след като изследователите отчитат опита във винения бранш и предпочитанията за напитки – дали участниците консумират основно вино, бира или изобщо не пият алкохол. Опитът във винената индустрия също е независимо свързан с по-високи резултати, а връзката между когнитивните способности и знанията за виното е най-силна при участниците с по-голям професионален опит в сферата.
Максимилиан Кроло отбелязва, че хората, които работят с вино, се възползват още повече от по-високата си интелигентност. Когнитивните способности и структурираният опит правят повече от това просто да допринасят независимо – те се подсилват взаимно.
Като обяснение защо се случва това, екипът посочва, че винената индустрия осигурява многократно излагане на тематиката и предлага възможност за обратна връзка в организирана рамка. Това дава шанс на хората с по-висок коефициент на интелигентност да научат още повече. Самата дегустация на голям брой вина обаче не е достатъчна за развиване на обширни познания по темата. За разлика от професионалния опит в търговията с вино, простото предпочитание към консумацията на вино не засилва ефекта от интелигентността. От значение е не просто контактът с виното, а структурата, в която се осъществява този контакт.
Основният извод не е, че изучаването на вино ще ви направи по-интелигентни. По-скоро констатациите показват, че хората с по-големи когнитивни способности придобиват специализирани знания по-лесно, особено когато придобият структуриран опит в дадената област. Изследователите вярват, че същият въпрос вече може да бъде изследван и в други специализирани теми, където структурата, повторението и обратната връзка играят важна роля. Интелигентността наистина улеснява ученето, вместо просто да предсказва кой ще навлезе в среда, която е по-благоприятна или подкрепяща ученето. Общите познания обикновено се разглеждат като широк, но плитък басейн от знания, но констатациите показват, че интелигентността предсказва и кой развива задълбочени познания в една-единствена область, без какъвто и да е натиск от изпити.
В текста се засягат и няколко основни винени термина, които си струва да се знаят. Киселинността е стипчивото качество, което допринася за свежестта и баланса на виното. Апелацията е законно признато географско наименование, показващо къде е отгледано гроздето за виното, често с допълнителни изисквания за производство. Тероарът е комбинацията от екологични условия, включително почва, климат и топография, както и лозарски практики, които влияят на гроздето и полученото вино. Сортовото вино се идентифицира по сорта грозде, използван за направата му, като правилата за етикетиране определят какво количество от посочения сорт трябва да съдържа виното. Реколтата е годината на прибиране на гроздето, като правилата за етикетиране определят каква част от виното трябва да произхожда от грозде, набрано през посочената година.
Източник: Food & Wine
