Въведение във вредата от ултрапреработените храни
Ултрапреработените храни вече осигуряват близо 60 процента от калориите, консумирани от възрастните в Съединените американски щати, и около 70 процента от калориите при децата. Тези промишлено произведени продукти включват безалкохолни напитки, опаковани зърнени закуски, пакетирани снакове и преработени меса. Обикновено те се произвеждат с рафинирани мазнини, масла, захари, нишестета, сол и различни добавки, предназначени да подобрят вкуса, текстурата и срока на годност, често за сметка на хранителната стойност.
Растящ брой научни изследвания свързват по-високата консумация на ултрапреработени храни с редица здравословни проблеми. Учените предлагат няколко възможни механизма, чрез които тези храни биха могли да допринесат за развитието на рак. Сред тях са нарушенията в метаболизма, увеличената възпалителна реакция, оксидативният стрес и промените в чревния микробиом. Въпреки това до момента съществуваха сравнително малко доказателства за това дали високият прием на такива храни е свързан конкретно с рака на простатата при мъжете.
Връзка между приема на преработени храни и рака на простатата
Ново изследване от Медицинския факултет Чарлз Е. Шмид към Университета Флорида Атлантик показва, че мъжете, които консумират повече ултрапреработени храни, могат да имат повишен риск от развитие на рак на простатата. В Съединените щати ракът на простатата е най-често диагностицираното онкологично заболяване при мъжете и се нарежда на второ място след рака на белия дроб като причина за смъртност от рак сред мъжкия пол.
Проучването, публикувано в научното списание The American Journal of Medicine, анализира национално представителни данни за 17 024 американски мъже на възраст 18 и повече години, участвали в Националното изследване на здравето и храненето между 2003 и 2023 година.
За да оценят консумацията на ултрапреработени храни, изследователите са анализирали две 24-часови анкети за хранителния прием на всеки участник и са изчислили дела от дневните калории, идващ от такива продукти. Храните са класифицирани чрез утвърдената система NOVA. След това участниците са били разделени в четири групи, започвайки от такива, които получават по-малко от 20 процента от калориите си от ултрапреработени храни, до такива с над 44 процента.
Увеличение на риска от заболяването
В сравнение с мъжете в групата с най-ниска консумация на ултрапреработени храни, тези в останалите три групи с по-висок прием са имали с 29 процента по-висок риск от рак на простатата. При мъжете от двете групи с най-висока консумация рискът е бил с 30 процента по-голям.
Тази връзка остава статистически значима и след като изследователите извършват корекции за възраст, раса и етническа принадлежност, тютюнопушене и ниво на доходите. След тези корекции увеличението на риска варира между 24 и 31 процента.
При мъжете в групата с най-висок прием се наблюдава потенциално увеличение на риска от рак на простатата с 34 процента. Този специфичен резултат обаче не достига статистическа значимост, което според изследователите може да се дължи на по-малкия брой случаи на рак на простатата в рамките на тази конкретна подгрупа.
Д-р Чарлз Х. Хенекенс, старши автор на изследването и професор по медицина и превантивна медицина в Университета Флорида Атлантик, отбелязва, че сред възрастните мъже в тази представителна извадка онези, които консумират по-големи количества ултрапреработени храни, показват значително по-висок риск от последващо развитие на рак на простатата. Според него констатациите се добавят към зараждащите се доказателства за сериозните неблагоприятни последици за здравето от тези храни и подчертават необходимостта от мащабни обсервационни изследвания и рандомизирани проучвания.
Растящи притеснения за общественото здраве
Предишни изследвания вече свързват по-голямата консумация на ултрапреработени храни с повишен риск от наднормено тегло и затлъстяване, метаболитни заболявания, високи нива на маркери за възпаление, сърдечносъдови заболявания, включително инфаркти и инсулти, както и преждевременна смърт.
Авторите описват новите констатации като още едно доказателство в по-широкия дебат за общественото здраве, където приоритетите на хранителната промишленост често влизат в конфликт с нуждите на населението. Те сравняват ситуацията с тази при тютюневите изделия, като отбелязват, че доказателствата за опасността от цигарите започват да се натрупват още в средата на миналия век, но са били нужни десетилетия, преди натрупаната научна маса и усилията на здравните власти да доведат до политики за намаляване на пушенето. Учените смятат, че ултрапреработените храни могат да последват същия път.
Д-р Тимоти де Вер Дай, съавтор на проучването и ръководител на Катедрата по популационно здраве в Университета Флорида Атлантик, заявява, че намаляването на консумацията на тези храни е сложно предизвикателство за общественото здравеопазване, особено като се има предвид колко широко разпространени и достъпни са те. Здравните специалисти трябва да отчитат факта, че много пациенти се сблъскват с бариери пред достъпа и възможността да си позволят по-здравословни храни. Справянето с тези предизвикателства ще изисква усилия, които надхвърлят индивидуалния избор и осигуряват по-голям достъп до хранителни, минимално преработени продукти.
Значимост на рака на простатата в световен мащаб
Ракът на простатата остава основен здравен проблем както в Съединените щати, така и в световен мащаб. Американското онкологично дружество оценява, че над 333 000 мъже в САЩ ще бъдат диагностицирани с рак на простатата през 2026 година, а над 36 000 ще починат от това заболяване.
В световен мащаб близо 1,5 милиона мъже са били диагностицирани с рак на простатата през 2022 година според данни на Международната агенция за изследване на рака. Почти 400 000 мъже са починали от заболяването през същата година.
Всички медицински специалисти трябва да насърчават пациентите да възприемат здравословен начин на живот и научно доказани терапии, като същевременно им помагат да намалят приема на ултрапреработени храни. Съавтори на изследването са също студентите по медицина Хънтър Скот и Джон Дън от Университета Флорида Атлантик, както и Яна Уилeт, докторант в Оксфордския университет във Великобритания.
Източник: ScienceDaily
