Историята на рома в Гвиана
Историята на рома в Гвиана датира още от 1640 г. със засаждането на захарната тръстика от ранните европейски колониални заселници. Но дестилирането е било въведено в новите територии от британците през 1650 г., когато започнало истинското производство на ром от областта Демарара. Когато Колумб пръв открил Гвиана през 1498 г., една земя, обитавана от Южноамериканските индиански племена Арауак и Кариб, той наскоро след това донасъл захарната тръстика в Карибите от Канарските острови. 150 години по-късно холандците дошли в Гвиана и основали първите колониални селища Есекуибо и Бербис. Въвели отглеждането на захарна тръстика през 1640-та г. по крайбрежната равнина и по насипите от големите реки. От 1658 Гвиана произвеждала захар. В рамките на три години първите стоки, натоварени на кораби, отплавали за Холандия.
Една „вряща тенджера” от култури и екзотичен етнически коктейл
Гвиана, въпреки, че е разположена в Южна Америка, е част от Карибската колония. Нейната ранна история се отразила върху културното разнообразие на страната и на богатото архитектурно наследство. Колумб пръв съзрял Гвиана, но с векове била водена борба от испанците, французите, холандците и великобританците. Това се отразило върху имената на старите захарни плантации и земи. Нейното етническо разнообразие е екзотичен коктейл от източни индианци, африканци, южноамерикански индианци, китайци, британци и холандци. Всички те имали собствени културни и религиозни традиции. Индиански храмове си съперничат с джамии.
Англиканската катедрала Свети Джордж в столицата Джорджтаун е втората по големина дървена къща за поклонение в света. Този и многото други красиви примери на дървената архитектура в Джорджтаун и Ню Амстердам отразяват неговото многоцветно колониално минало. Гвиана (някога Британска Гвиана), е единствената англоговоряща страна в Южна Америка. Гъмжи от изобилие от карибска култура, включвайки храна, музика, фестивали и фолклор и – разбира се – крикет. През 2007 г. тя бе домакин на Световната купа по крикет в новопостроения Национален стадион Провидънс. Музиката и кухнята на Гвиана отразяват различни културни влияния, включително афро- и индианско-карибски, както и латиноамерикански.
Изкуството на правене на ром от захарната тръстика до спиртната фабрика
Качествата, които определят различните видове ром от Демерара, са в резултат на специфичния процес и условия на производство. Захарната тръстика, от която се произвежда меласата, обикновено се отглежда в богатите плодородни алувиални крайбрежни равнини на местността Демерара, покрай едноименната река. Резачите на захарната тръстика влизат там с техните мачета. Прибраната реколта от захарна тръстика се транспортира до захарната фабрика чрез шлеп по многото канали, толкова характерни за местността Демерара и едноименната река. Меласата се произвежда чрез извличане на този сок, като се отделя кристализирана захар от този вторичен продукт. Тя се прекарва от захарната фабрика до дестилерията където се изпомпва в гигантски резервоари за съхранение. Тази меласа притежава единственото по рода си високо качество, основно при производството на ром в дестилерията Демерара.
Първият етап от производството на ром започва с процеса на ферментация, който може да продължи не повече от 26 часа. Това влече след себе си добавянето към меласата на мая, специално култивирана под контролирани условия на температура и съдържание на захар. В резултат на това, некристализиралите захари се превръщат в алкохоли, за да произведат едно „измиване”, което е непрекъснато контролирано и поддържано в рамките на специфицираните параметри, които позволяват да се оформят уникални вкусове. В резултат на ферментацията съдържанието на около 7% количество алкохол е готово за дестилация.
Най-доброто от традиционната и модерната дестилация
Работата на дестилерията Демерара се слави с голям брой от два вида спиртни фабрики. Първият включва непрекъснато производство, а вторият - оригинални с дървени съдове, последните от тях в действие. Фабриките с непрекъснато производство използват един метод, при който ферментиралата меласа се добавя откъм върха на съда, докато парата се инжектира от дъното. Този процес на добавяне на пара позволява на алкохолните изпарения да се издигнат към върха на съда в кондензаторите, където се кондензират, за да образуват течен ром. Всяка спиртна фабрика с непрекъснато производство има променлив капацитет да произвежда голямо количество и тежък, и лек ром в зависимост от градусите, които варират. Използвайки фабриките Савале, дестилерите в областта са способни да произведат повече от 9 ясно различаващи се видове ром.
Ром от бурето до стъклената чаша
Дестилерия Демерара има предимството от три столетия да усъвършенства изкуството на отлежаване и на смесване, което отличава добрия вкус от област Демерара. Правенето на рома се осъществява чрез отлежаване в дъбова бъчва над 30 години в 45 галонови дъбови бъчви, които се използват също и за уиски. По време на този процес ромът придобива чрез контакт с дъба златист до дълбоко кафяв цвят и богат зрял характер. Тези бъчви се складират върху метални скари в характерни, построени за тази цел къщи, с вместимост от 65 000 броя. Тенденцията е капацитетът скоро да бъде увеличен до 85 000. Това би трябвало да го направи най-голямото количество суров материал на отлежал карибски ром в света. Отлежаването и тропическите климатични условия допринасят за зрялата гладкост на крайния продукт. Неговият сложен вкус и богат аромат правят видовете ром Демерара толкова уникални. Процесът на отлежаване е значително ускорен от високата влажност и стабилната температура. В резултат на това 8 годишен отлежал ром от Демерара, има една зрелост, различна от тази на една 16 годишна спиртна напитка, произведена при по-студени климатични условия.
Смесване с 300 годишна традиция
Крайният резултат се осъществява чрез изкуството на майсторите, които с векове смесват с умения и традиции. Техният грижлив подбор и ръчна сръчност добавят индивидуалност и стил на крайната смес. Бутилирането на място в дестилерията, оборудвана със съответните съоръжения, е цяло изкуство. Една смес може да бъде комбинация от видове ром от различни фабрики, често от една специфична реколта или партида, характерен вкус и трайност. Това осигурява съвършен вкус и качества, увеличаващи се от година на година, голям диапазон на видово разнообразие от ром, които дестилерията Демерара произвежда.
Контрол на качеството по стандарта ISO 9002
Дестилерията Демерара е на принципа на строг контрол и качество. Този факт е отразен през 1995 година когато компанията става първият дестилатор на Карибите. Тя постигна акредитиране по ISO 9002 с първа награда за международно качество. Нейната репутация за надеждност и достойнство е подкрепена от контрола на качеството, осъществен на всички етапи от производството.
Екипът, произвеждащ ром с огромна страст
Наследството от експерти с умения и страст за производство на ром в дестилерията Демарара е подкрепяно от неговия сегашен екип. С над 40 години опит в дестилерията майсторът-дестилатор Джордж Робинсън познава добре важността на традицията, вкуса и разнообразието. Майсторът-смесител Амар Сеуеда казва: „Аз съм израснал с Ел Дорадо… и станах изкустен познавач на изтънчен ром.” Работейки успоредно с експерти като Джордж Робинсън и настоящия производител на ром Карл Канто, той е станал един от най-умелите майстори-смесители в света. „Моята задача е да подбера от многото видове, които Джордж е оставил да отлежават до съвършенство в нашия голям склад за ром и да създавам перфектни смеси. Майсторката-дегустатор Шарън –Сю Ханг е много заета жена. Тя също така е управител на отдела за контрол на качеството на компанията, както и е тясно свързана и включена в разработките на нови продукти. „Като майстор-дегустатор моята ежедневна работа е да упражнявам надзор над един екип, който е бил подготвен да разкрива всичките тънкости на вкуса, аромата, които търсим. Това са отличителните характеристики на всеки от широкия диапазон видове ром, които произвеждаме. Това е съвсем приятна работа, тъй като има над 640 различни аромати присъстващи в нашия ром. А, вие със сигурност трябва да имате „нос” за това!”
От рядката колекция могат да се изброят три вида ром - Енмор, дестилиран през 1993 година с 56,5% алкохол, Порт Моран, дестилиран през 1999 година с 61,4% алкохол, както и Версай, дестилиран през 2002 с 63% алкохол.
Превод от английски: Мая ГЕЛЕВА
