Дори консумацията на алкохол, която много хора определят като умерена, може да крие значителни рискове за здравето, включително по-висока вероятност от преждевременна смърт, инвалидност, онкологични и сърдечносъдови заболявания. Това са основните изводи от ново изследване, публикувано в научното списание Journal of Studies on Alcohol and Drugs на Университета Рутгърс.

Проучването е възложено първоначално от федералното правителство на САЩ с цел да подпомогне актуализирането на националните препоръки за хранене. Изследователите установяват, че хората, които консумират средно по 14 питиета седмично, са изложени на риск 1 към 25 да починат от причини, свързани с алкохола. За сравнение, приемът на до седем питиета седмично води до съвсем малко увеличение на риска за повечето здравословни състояния.

Водещият автор на изследването д-р Кевин Шийлд от Университета в Торонто, който ръководи и сътрудничащ център към Световната здравна организация, подчертава, че дори ниските нива на употреба на алкохол носят рискове за здравето, като опасностите се увеличават пропорционално с изпитото количество.

За да разберат по-добре дългосрочните последици, учените от САЩ и Канада анализират над 7200 научни публикации за заболявания и наранявания, свързани с алкохола. На базата на тези данни те оценяват рисковете за отделните състояния и ги комбинират с големи национални масиви от данни за здравето. Статистическите модели позволяват на екипа да изчисли как различните нива на употреба влияят върху вероятността от сериозни здравословни проблеми или ранна смърт.

Резултатите предоставят конкретни количествени оценки, каквито липсват в последните официални препоръки за хранене в САЩ, съдържащи единствено общи съвети за ограничаване на напитките. Съавторът на изследването д-р Тимоти Найми от Канадския институт за изследване на употребата на вещества обяснява, че приемът на две питиета дневно, който традиционно се възприема за умерен от социална гледна точка, всъщност е свързан със значително повишен риск от преждевременна смърт.

Учените разглеждат не само риска от ранна смърт, но и връзката на алкохола с широк спектър от заболявания, включително рак на хранопровода, устната кухина и гърдата, както и сърдечносъдови увреждания и травми. Едно от най-важните заключения оспорва дългогодишното схващане, че малките количества алкохол подобряват здравето на сърцето. Изследователският екип не установява значим защитен ефект при нито едно ниво на консумация, тъй като евентуалните минимални ползи за сърцето се засенчват от повишения риск от ракови и други хронични заболявания.

Въпреки обширните научни доказателства, авторите подчертават, че техните оценки показват риска на ниво население, а не прогнозират с точност какво ще се случи с конкретен човек. Индивидуалният риск зависи от множество допълнителни фактори като начин на живот, генетика и лични избори.

Откритията показват, че рисковете за здравето стават по-изразени, когато консумацията надхвърли едно питие на ден, независимо от пола. Това дава по-конкретна ориентировъчна точка за хората, които искат да вземат по-информирани решения за навиците си.

В съпътстваща редакционна статия Робърт М. Винсънт, бивш заместник-администратор в Службата за психично здраве и употреба на вещества в САЩ, отбелязва, че макар докладът да е бил официално поискан за изготвянето на новите федерални диетични препоръки, неговите констатации в крайна сметка са останали пренебрегнати при окончателното оформяне на насоките.

Източник: ScienceDaily