Алкохолът в наши дни може би е най-добър в цялата история на човечеството.
Никога виното не е било толкова изискано и изтънчено, а дестилираните напитки – толкова изящни и благородни. Принос за това имат и технологиите, както и напредъкът на агрокултурите и пълната промяна на вкусовете.
Но има места, където хората продължават да правят невероятни неща в търсене на опиянение. Руското издание лента.ру е събрало някои от най-странните алкохолни напитки по света.
Вино от плъхове
От векове в Корея и Китай правят напитка от малки плъхчета. Технологията за приготвянето й е проста и безпощадна – новородените плъхове на възраст не повече от три дни се потапят в оризово вино, след което се оставят да престоят около 12-14 месеца.
Животинките трябва да са голи и слепи – само тогава имат от скъпоценната енергия „чи“, за която се смята, че преминава в напитката и й придава невероятни свойства. Производителите твърдят, че алкохолът от плъхове лекува всякакви болести и подобрява потентността.
Ракия с аромат на жасмин и фекалии
В Югоизточна Азия няма нещо, от което да не може да се прави алкохол.
Типичната корейска напитка Tsongsul е ярък пример за това. Течността с мек, леко тръпчив вкус и деликатен аромат на жасмин се приготвя по много специфична рецепта. В основата й са различни лековити треви, смлени котешки кости, но най-вече – фекалии от животни, птици и хора. Всичко тези природни блага се смесват на каша и се заливат със спирт, след което престояват около 4 месеца.
Напитката понижава холестерола и нормализира кръвното налягане. И до момента тя се сервира в много традиционни корейски ресторанти.
В съседен Китай на голяма популярност се радва Tezhi Sanbian Jiu – оризово вино, в което са престояли пениси от тюлени, елени и кантонски кучета. В Лаос пък без проблем можете да пробвате вино със змиорка, най-вече от водите на Меконг.
Еликсир от умрели чайки
Канадските ескимоси не отстъпват по своята изобретателност на азиатските си „колеги“.
В суровите условия на севера те също използват всичко, което им е подръка. Например – мъртви чайки. Разчленените птици се слагат в съд с вода и се оставят на слънцето за известно време.
Получената ферментирала течност се филтрира, за да се извадят парчетата плът, и... се пие. Говори се, че опиянението от консумацията на този „еликсир“ настъпва много бързо и е последвано от ужасен махмурлук. Ако човек не е подготвен за онова, което го очаква, може и да не се съвземе. За щастие тази напитка не може да се намери в магазините.
Освежаващо питие с вкус на конска урина
Айрагът, или кумисът, предизвиква ужас сред изтънчените европейци, но за много народи от Централна Азия той е неизменна част от традициите и живота. И до днес много от тях продължават да го приготвят по традиционна рецепта.
Основната съставка е мляко от кобила, което се излива в кожени мехове, направени от кравешки шкембета. След това млякото се изнася на слънце, за да се ускори ферментацията, като престоява така 1-2 дни. През това време течността се бърка постоянно и в нея се добавя конска мас и гъста сметана. Накрая се получава питателна напитка с алкохолно съдържание от 2 до 5% и характерен освежаващ кисел вкус, който наподобява конска урина. Тя не е трайна и трябва да се пие незабавно след приготвянето. Според статистиката монголците и жителите на Централноазиатския регион пият до пет литра айраг на ден.
Бира от елха
Преди няколко столетия в страните от Северна Европа, а след това и в Америка, на голяма популярност се радвала бирата, направена от елхи. Говори се, че самият Джеймс Кук я предпочитал пред рома, тъй като смятал, че тя е най-добрият лек срещу скорбут.
Старият морски вълк имал всички основания да разсъждава по този начин, защото тази бира е богата на микроелементи и на витамин B и C. В момента по традиционна рецепта напитката се приготвя в няколко пивоварни в Англия, Канада и Нова Зеландия.
Тя е с доста плътна текстура, с аромат на паста за зъби или тиня.
Алкохол с плюнка
Чичата е още една оригинална напитка, родом от Южна Америка. Най-важният етап от приготвянето й е дъвченето на зърна и изплюването на получената слюнка в дървени вани.
Слюнката в случая действа като фермент, който разгражда скорбялата до прости захари и предизвиква алкохолна ферментация. След известно време към сместа се добавя топла вода до получаване на мътна жълтеникава течност с алкохолно съдържание 4-5%. И до днес традиционна чича може да се опита в планинските села на Боливия, Коста Рика, Еквадор и Колумбия. Властите се опитват да се борят с тази традиция, тъй като не без основание предполагат, че оригиналната технология води до разпространение на туберкулоза и други инфекциозни заболявания. Но борбата не върви с особен успех.
Обикновено чичата се прави от царевица, но има и райони, където използват маниока, амарант, киноа и ориз. Най-рядката разновидност на напитката се произвежда от плодовете на перуанското пиперено дърво, но и махмурлукът от нея е най-тежък.
Шведски екзорсизъм
Титлата „най-ужасен алкохол в света“ вече от няколко години се държи от Malört. Създадена в Швеция, тази напитка днес се произвежда в малки количества и в други държави, основно в САЩ. В основата си представлява пелин на основата на зърнен дистилат.
Но скандинавците за разлика от обитателите на Средиземноморието са успели да създадат ужасно горчив вкус и рядко миризливо питие. Човек трудно може да изпие и една глътка, а след това са му гарантирани часове оригване с вкус на изгоряла гума и терпентин.
Бърза смърт
Несъмнено първото място в този списък с оригинални алкохолни напитки заема една твърда алкохолна напитка от Кения.
Името й е Changaa, което буквално се превежда като „убий ме бързо“. Между другото името й е напълно заслужено. Няколко глътки от питието са достатъчни, за да предизвикат силно алкохолно отравяне и дори частична загуба на паметта, а редовната й употреба сериозно съкращава живота.
Производството на чанга се контролира от престъпни групировки и е съсредоточено в гетата на Найорби, където няма никаква канализация. Суровината (малц) се кисне във вода, в която плуват фекалии и трупове на плъхове. След това готовият дестилат се разрежда. Основното „достойнство“ на чангата, ако изобщо може да се говори за такова – е изключително ниската й цена: около 20 кенийски цента (под 1 стотинка) за чаша. Именно поради тази причина тя е толкова популярна сред бедните.
Между другото чанга се смята за традиционна кенийска напитка. През 2010 г. правителството дори я обяви за защитен продукт и се опита да въведе ред в производството и разпространението й. За приготвяне и продажба на фалшификати се предвижда голяма гроба и затвор до пет години. Само че проблемът и до днес остава нерешен, а гробищата в покрайнините на Найроби редовно се запълват от нови жертви на „бързата смърт“.
