Белият хляб е сравнително ново откритие, продукт на индустриализацията. По своята същност пълнозърнест е хлябът, за направата на който е използвано брашно с всички части на зърното. Той е източник на ценни хранителни вещества в храненето на съвременния човек.
Хлябът, направен по примитивен начин, се появява в човешкото хранене преди повече от 9000 години. Вероятно по-стар сорт пшеница, счукана на дребно, навлажнена и след това нагрята или варена, е представлявал първият примитивен хляб. Смята се, че оригиналната ферментация при производството на хляб са в Египет, придавайки му по този начин повече вкус и правейки го по-бухнал.
Белият хляб е произведен в епохата на индустриализацията, тъй като тогава за първи път се отделя зародиша от смляното зърно и външния слой трици. Този хляб е само с непълни въглехидрати и протеини, докато пълнозърнестият хляб осигурява на човешкия организъм множество витамини, минерали, ензими, желязо и мастни киселини.
Важно е да се знае, че истинският хляб се прави от брашно с всички части на зърното плюс мая. Той се отличава със своя вкус, структурата му е по-компактна и има кафяв цвят, а ние не трябва да го бъркаме с белия хляб, към който са били добавени трици. Препоръчително е такъв хляб да се купува от магазините за здравословни храни.
Пълнозърнестият хляб е бил от незапомнени времена основна храна на човека. От сравнително скоро, той започва да се произвежда в сегашната си форма: от бяло или рафинирано брашно и многобройни добавки.
Последни медицински изследвания доказват, че голяма част от съвременните болести се дължат на неправилното ни хранене. Пълнозърнестите продукти без никакви добавки и консерванти са идеални и незаменими за организма. Те представляват основен елемент за опазване и възстановяване на здравето.
Какво представлява пълнозърнестото брашно?
То е резултат от смилането на цялото зърно, заедно със зародиша и външния слой трици, съдържа минерали (калций, магнезий, желязо, калий, силициев диоксид, цинк, манган, йод и флуор) и фибри (това е важно за регулацията на чревната перисталтика и абсорбирането). Съдържа и нишесте и други въглехидрати (необходими за нервната система).
Витамините от група В (съдържащи се в пшеничния зародиш), спомагат за преработката и подходящото използване на тези хранителни вещества. По този начин въглехидратите се усвояват здравословно.
Каква е разликата между пълнозърнестия хляб и т. нар. традиционен хляб?
За производството на бял хляб се използва рафинирано бяло брашно. Белият хляб се приготвя от рафинирани зърна, които са отделени от зародиша си и от външния слой трици. Отстраняването им прави зърната гладки и вкусни, но премахва повечето фибри, витамини от група В, витамин Е, минерали и изключително полезните за здравето фитохимикали. Поради това е лишен от ценни хранителни вещества, които са важни за балансираното хранене.
Белият хляб съдържа и добавки и консерванти, вредни за здравето.
От друга страна, хлябовете, приготвени със 100-процентно пълнозърнесто брашно, осигуряват на организма всички компоненти, които има зърното пшеница в естествената си форма. Поради своята висока стойност на хранителни вещества този вид хляб се смята за една от най-пълноценните храни за организма. И тези плюсове го поставят в основата на хранителната пирамида.
Други съставки и добавки в пълнозърнестия хляб
Овес: много питателна зърнена култура, богата на лесно смилаеми мазнини, калций, магнезий, желязо и витамини B и Е. Стимулира функцията на жлезите с вътрешна секреция и е добър регулатор на повишените нива на кръвна захар. Съдържащите се в състава му наситени етерични масла предотвратяват появата на сърдечно-съдови заболявания и атеросклероза. Също така овесът е диуретик и чревен регулатор.
Ръж: богата на калий и силициев диоксид, отлично средство за разреждане на кръвта. Препоръчва се в случаи на хипертония, атеросклероза и съдови заболявания.
Царевица: тя няма глутен и глиадин (гликопротеин, съдържащ се в глутена, който се намира в редица житни и зърнени култури), което я прави подходяща за съставка в пълнозърнестите хлябове. Тя е и най-богатата зърнена култура откъм мазнини.
Слънчогледови семки: с високо съдържание на фибри, протеини и минерали, особено калий и желязо. Богати са и на фосфор и витамин Е.
Сусамови семена: съдържат повече калций, добре усвоими от организма. Също така са богати на фосфор и съдържат витамин Е.
Ленено семе: съдържа висок процент на йод и витамин Е. Спомага за регулиране на червата.
Семена от кимион: с добро храносмилателно, спазмолитично и диуретично действие.
Мед: Лесно преработваем от човешкия организъм. Той съдържа много витамини и минерали, хармонично съчетани помежду си.
Морска сол: нейният състав е по-богат от този на готварската сол и осигурява на организма големи дози от минерали (например, йод).
Овесени трици: има много причини да се започне консумацията на овесени трици. Тъй като са с високо съдържание на разтворими фибри, осигуряват ефективен контрол върху теглото, по-добро функциониране на храносмилателната система и значително намаляване на нивото на лошия холестерол.
Превод от испански: Галя АНГЕЛОВА
Alimentacion sana
