В средата на месец октомври се проведе третата конференция на тема „ДОБРАТА ХРАНА Е СИЛА“ - “Аз избирам българското!” в Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, организирана от месопреработвателната компания Тандем.
Водещата нишка в първата част на презентациите бе ролята на държавата в усилията да съхраним и възродим производството на български хранителни продукти. В този контекст земеделските стопани ще получават допълнителни евросубсидии, при положение, че отглеждат стари български сортове плодове и зеленчуци. Подпомагането по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. ще започне през следващата година и ще може да се кандидатства от 1 март до 15 май, съобщи зам.-министърът на земеделието Васил Грудев, който всъщност откри конференцията "Добрата храна е сила“.
Подпомагането е специфично за сортовете, които са обект на генетична ерозия и вече по икономически причини не се предпочитат от българските производители. Тяхната обработка е по-скъпа, а и търговските вериги не ги искат. Но пък това са сортовете, които помним като вкусните български продукти от миналото“
Проф. д-р Петър Атанасов говори за усвояването на хранителните вещества, а прослувутата „Балканската диета” като източник на здраве, бе интересно презентирана от експерта па хранене - проф. д-р Светослав Ханджиев. Към елементите на Балканската диета принадлежат бобът /находчиво приготвян с лук и домати, които също са полезни/, бамята /равностойна по полезност на белия лук/, лукът, чесънът, подправките магданоз и копър, ябълките и сливите /с голямо наличие на катехини/. Бе подчертано почетното място и вълшебната формула на българското кисело мляко, съответно на пробиотиците в профилактиката на ентеро-колитните заболявания. Вълшебна е и лечебната сила на българските пчелни продукти – мед, пчелно млечице и прашец. Такъв е случаят и с родните истински пълнозърнести хлябове, сушените традиционни колбаси.
Естествено съвременният забързан начин на живот на българина също влияе върху хранителните му навици и се стига до хранителните разстройства - анорексия, булимия, хиперфагия (затлъстяване), орторексия (манията за здравословно хранене). Храната не рядко се превръща във фалшив мета-заместител на недостигащата любов и неудовлетвореност от живота, анализира Мадлен Алгафари, психотерапевт и писател.
Доколко съществува дефицит на доверие в българските хранителни продукти? На този въпрос се опита да отговори г-н Лукан Луканов, председател на УС на Съюз „Произведено в България“.
Роза Кузмано от Италианската търговска камара в България ни представи практиките на други страни членки на ЕС / и най-вече на Италия/ в опазване на националните кулинарни традиции и в каузата за стимулирането на потребление на продукти местно производство.
Интересна бе и дискусията за доверието в българските хранителни продукти, стимулите за производството им – като обща кауза за производители, търговци, асоциации и държавни институции. В нея се включиха редица експерти като д-р Светла Чамова, председател на Съюз по хранителна промишленост; Йордан Матеев, Изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия; д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция „Контрол на храните„ в Българска агенция по безопасност на храните и др.
Анета РАНГЕЛОВА, списание ХИ&Т
