Сирената
Историята на сиренето започва още в древността - преди повече от 12 000 години, като устойчив начин за запазване на млякото. В България произходът му е свързан с необходимостта от съхраняване на овче мляко, особено в Тракия, наричана още от Омир „майка на овцете“.
През Средновековието у нас манастирите играят ключова роля в разработването на нови видове сирене, а дребномащабното производство продължава до средата на XIX в., когато Луи Пастьор открива пастьоризацията. Така става възможно и мащабното производство на млечни продукти, поставяйки началото на модерното промишлено производство на сирене.
Краве сирене – фаворит при всяка комбинация
Днес любовта на българина към млечния продукт може да се открие и във всички хранителни комбинации, в които той е включен. Така например, през лятото динята не се яде без сирене. Млечният продукт се подправя още с мед или домашно сладко. Добавя се и в макароните, яде се още в комбинация с кисело мляко, върху филия лютеница или друг вид разядка. Предпочитано е с мекици, палачинки или пържени филийки.
Според данни на Kaufland България краве сиренето е най-популярният избор на българина през цялата година. Търсенето на сирена от овче и козе мляко обаче отразява сезонната тенденция на продукта. Най-голямата ритейл верига в страната продава над 300 тона сирене на месец от своите свежи витрини. Само за миналата година продаденето количество сирена в магазина възлиза на близо 4 милиона килограма. Във веригата се предлагат над 135 сирена, като 90% от тях са от български производители. А на свежите витрини има над 80 вида сирене. В предложенията влиза и собствената марка на компанията „Брей!“, която включва четири вида сирена, произведени от краве, овче, козе и биволско мляко. Сред вносните сирена най-продавани продукти са синьото сирене, ементалът и сиренето „Бри“. са произведени единствено от суровини с български произход, се подлагат на периодични тестове, лабораторни микробиологични и физико-химични анализи .
Качественото сирене
Качественото сирене е с умерено солен, добре балансиран млечнокисел вкус, с гладка текстура, която не се разпада и не се замърсява на повърхността. Показателите, че сиренето може да не е подходящо за консумация, включват горчив или прекалено сладък вкус, разпадане или образуване на коричка. Срокът на годност на сиренето, независимо дали се съхранява в саламура или е вакумирано, се определя от производителя. Важно е то да се съхранява без пряк достъп до въздух и при температура от -2°С до +4°С.
Всички видове меса
Свинско или пилешко е първият избор на българите?
Месото заема съществена част от диетата в България, а не само. То е основна храна още от праисторически времена, когато първобитните хора ловували мамути и биволи. С развитието на животновъдството преди около 10 000 години, добиването на месо става по-достъпно. Днес продуктът се цени не само заради високото съдържание на белтъчини (между 10 и 30 грама на 100 грама), но и заради полезните мазнини, витамини (B6, B12, D) и минерали като калий, магнезий и натрий, които са жизненоважни за здравето.
Българите хапваме по 38 кг месо годишно
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за средното потребление на продукти на лице от домакинство в България, приемът на месо нараства през годините. Докато през 2020 г. българинът е консумирал средно 36 кг, то през 2023 г. консумацията се увеличава с 2 кг и достига - 38 килограма на лице от домакинство. Веригата магазини продава над 23 000 тона месо годишно само от своите свежи витрини.
Най-много месо логично консумираме през зимата
Интересни са данните и за вида месо, който най-често е на трапезата на българите. В национален план на свежите витрини на хипермаркета свинското месо се продава повече от пилешкото. Най-продаваният артикул от свежата витрина обаче е пилешкото бутче, следвано от свински врат без кост.
Най-предпочитани продукти сред свинското месо са врат без кост, плешка без кост и бут без кост. При пилешкото най-закупувани са бутчето и филето от гърди. Приемът на месо се увеличава значително през зимата и също така има регионални предпочитания. Данните на ритейлъра сочат, че във филиалите в Северозападна България се предпочита повече свинско, а Кърджали държи първенството по продажби на пилешко месо.
Колбасите
Месните деликатеси и колбаси имат хилядолетна история, започваща от древен Китай около 600 г. пр. Хр., а първите съвременни колбаси се свързват с шотландското ястие „хагис“. Първоначално приготвяни от остатъци от месо, те се усъвършенстват през Средновековието с откриването на технологии за консервиране със сол, което ги прави по-дълготрайни. Днес колбасите са важен продукт не само поради вкуса си, но и с хранителния си профил – между 15 и 25 грама протеин и до 25 г мазнини на 100 г продукт, което ги прави неизменна част от диететиката ни, макар и отричани от някои заради повечето сол, многобройните подправки и наличието на консерванти.
Колбасите на трапезата на българина
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за средните купени количества хранителни стоки на домакинство, консумацията на традиционно български и чуждестранни месни деликатеси е константна през годините. Така например за 2021 г. консумацията на трайни колбаси е 6,1 кг на домакинство. За 2022 и 2023 г. консумацията намалява до 5,9 кг.
Най-предпочитани традиционни мезета са сурово-сушените – филе Елена, пастърма, луканки и суджуци. Сред зимните деликатеси на свежата витрина на ритейлъра най-търсена е пачата. Лидер в продажбите на чуждестранни мезета е прошутото.
Информацията е по данни на Кауфланд България, с наблюдения на 66 обекта в страната.
