Европейският съюз е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани със застаряващото население и нарастващия брой на хроничните заболявания. В опит да се справи с тези проблеми, Европейската комисия подготви набор от здравни политики, които обаче в крайна сметка се оказаха по-изгодни за големите корпорации, отколкото за обществените бюджети. Фармацевтичният сектор и хранително-вкусовата промишленост постигнаха значителни победи в законодателството, прието точно преди края на годината.
Фармацевтичната индустрия успя да договори допълнителна година патентна защита за нови биотехнологични лекарства. Това са едни от най-скъпите терапии в света, а удължаването на монопола им означава по-високи печалби за производителите. Първоначално имаше опасения, че правата върху интелектуалната собственост ще бъдат съкратени, за да се стимулира по-бързата поява на по-евтини генерични лекарства. Вместо това, Комисията предложи стимули, които да задържат иновациите и производството на територията на Европа.
Европейският комисар по здравеопазването Оливер Вархеи се очерта като силен защитник на конкурентоспособността на индустрията. Той лично се ангажира с Акта за биотехнологиите, като подчерта, че Европа рискува да бъде изпреварена от Китай и САЩ. Представители на индустрията като Sanofi приветстваха мерките за ускоряване на клиничните изпитвания и засилване на финансирането. В същото време организациите на обществените застрахователи изразиха недоумение, предупреждавайки, че данъкоплатците ще трябва да поемат тежестта на по-високите цени на лекарствата.
Според изчисления на сектора на генеричните лекарства, всяка година забавяне на конкуренцията за водещите биологични продукти би струвала на държавите милиарди евро. Въпреки това, Комисията не е публикувала подробна оценка на въздействието върху разходите за здравеопазване, оправдавайки се с бързината на законодателния процес.
Хранително-вкусовият сектор също отбеляза триумф, като успя да смекчи предложенията в плана за сърдечно здраве. Първоначалните варианти предвиждаха въвеждането на нови данъци върху ултрапреработените храни и алкохолните напитки тип „алкопопс“. В окончателния текст тези конкретни цели бяха заменени с неангажиращи обещания за бъдеща работа в тази посока. Потребителските организации и здравните активисти определиха това като пропусната възможност в борбата със затлъстяването и сърдечно-съдовите заболявания.
Макар Оливер Вархеи да заявява, че темата за ултрапреработените храни ще бъде застъпена по-сериозно в бъдеще, засега индустрията излиза от преговорите без сериозни финансови тежести. Предложените мерки потвърждават, че в настоящия политически контекст в Брюксел, интересите на бизнеса и икономическата стабилност на сектора се разглеждат като приоритет.
Източник: Politico
