Стартира прием на заявления за подпомагане на млади фермери по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони с бюджет в размер на над 176 млн. лв. Всички документи по кандидатстването по процедурата ще се изготвят безвъзмездно от Национална служба съвети в земеделието (НССЗ). Целта на интервенцията е младите стопани да бъдат подкрепени при създаването на устойчиви и конкурентни стопанства. Подкрепата ще увеличи техния брой и ще допринесе за запазване на съществуващите работни места.
Правителството на Обединеното кралство обяви нови разпоредби, с които се задължава добавянето на фолиева киселина в непълнозърнестото пшенично брашно - мярка, която се очаква да предотврати около 200 случая на сериозни вродени дефекти годишно. От 2026 г. мелничарите и производителите на брашно ще бъдат задължени да влагат тази основна хранителна съставка, която спомага за предотвратяване на дефекти на невралната тръба (ДНК) като спина бифида. Този законодателен акт представлява значителна стъпка в преодоляването на предизвикателствата пред общественото здраве, свързани с недостига на фолиева киселина, особено за бъдещите майки.
Историята на сиренето започва още в древността - преди повече от 12 000 години, като устойчив начин за запазване на млякото. В България произходът му е свързан с необходимостта от съхраняване на овче мляко, особено в Тракия, наричана още от Омир „майка на овцете“.
Мариана Кукушева от Съюза на хлебопроизводителите заяви, че ако в бюджета за 2025 година бъде прието връщането на 20-процентната ставка на ДСС за брашното и хляба, хлябът ще поскъпва на всеки десет дни.
„Таракама“ е традиционният номадски пастирски начин на живот, който направлява живота на азербайджанските общности, които се движат със сезоните. Махамед Байрамов, родом от Агдам, малък град в центъра на Азербайджан, живее в този ритъм още от детството си, пътувайки из разнообразните пейзажи на страната с добитъка на семейството си.
Всяка община от селски район ще разполага с гарантиран бюджет по интервенцията от Стратегическия план, която стартира до края на 2024 г. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на среща с представители на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) във връзка с предстоящия прием по интервенцията за подобряване на общинска инфраструктура. На срещата присъстваха още: заместник-министър д-р Лозана Василева, експерти от МЗХ и от Държавен фонд „Земеделие“.
Усъвършенствано проучване на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), в което участват 156 държави, потвърждава, че скритите разходи в световните агрохранителни системи възлизат на около 12 трилиона долара годишно. Около 70 % от тази сума (8,1 трилиона долара) се дължат на нездравословни модели на хранене и са свързани с тревожни незаразни болести (НЗБ) като сърдечни заболявания, инсулт и диабет, като далеч надхвърлят разходите, свързани с влошаване на състоянието на околната среда и социално неравенство.
Според доклада Food Outlook на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), публикуван в четвъртък, световните разходи за внос на храни се очаква да нараснат с 2,2% спрямо предходната година и да надхвърлят 2 трилиона долара през 2024 г., тласкани от по-високите цени на какаото, кафето и чая, както и от по-високите разходи за внос на плодове и зеленчуци.
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) преведе общо 19 785 636 лв. на 4 615 животновъди, заявили подкрепа по интервенцията „Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството“ (ПНДЖ3). Ставката за едно допустимо за подпомагане животно, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, е в размер на 41,07 лв.
Приеми за над 2,2 млрд. лева по най-атрактивните интервенции за модернизиране на земеделието и развитие на местните икономики стартират през 2025 г. Финансовият ресурс ще осигури подкрепа по 19 различни процедури по интервенции за подпомагане на широк спектър от дейности в селските райони, съфинансирани чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това стана ясно по време на 5-тото заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР 2023-2027 г.).
Хранително-вкусовата промишленост има ярко изразен експортен потенциал. От 2010 г. износът на храни бележи постоянен ръст, като общото му нарастване през периода 2010-2023 г. е 244%. Само за 2023 г. износът на храни e на стойност 11.2 млрд. лв. и нараства с 12% спрямо предходната година, като съставлява 13% от общия износ на страната. Това обяви заместник-министърът на икономиката и индустрията д-р Давид Сукалински при откриването на едно от най-значимите събития в сектора за Югоизточна Европа – Международните изложения Месомания, Пътят на млякото, Интерфуд & дринк и Wine&Spirits ShoW. Във форума, който обединява целия хранително-вкусов сектор, участват над 500 изложители от 3 континента.
По данни на Евростат през 2023 г. селскостопанската продукция в Европейския съюз се оценява на 537,1 млрд. евро по базисни цени, което е с 1,5% по-малко в сравнение с 2022 г. (545,4 млрд. евро). Този лек спад в сравнение с пиковата стойност на производството през 2022 г. сложи край на възходящата тенденция, започнала през 2010 г. Тази промяна в номиналната стойност отразява баланса между спада в обема на производството (-2,3%) и лекото увеличение на номиналната цена на селскостопанските стоки и услуги (+0,8%).
Heineken обяви инвестиция от 45 млн. евро в нов глобален център за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в Зотервуде, Нидерландия, с цел да стимулира иновациите в продуктовата си гама и процесите.
