През последните години научната общност започва все по-остро да критикува официалните обществени насоки, свързани с храненето и физическата активност. Нова научна публикация в авторитетното списание Frontiers in Nutrition, дело на д-р Крис Макдоналд от колежа Луси Кавендиш към Кеймбриджкия университет и директор на Института за по-добър протеин, хвърля допълнителна светлина по тази изключително важна тема. Авторът твърди, че настоящите масови препоръки за здраве са насочени предимно към предотвратяване на дефицити в човешкия организъм, а не към подпомагане на хората да постигнат възможно най-доброто дългосрочно здраве, независимост и качество на живота си. Това повдига фундаментални въпроси за реалните нужди от хранителни вещества и за вида двигателна активност, която предлага най-големи ползи в дългосрочен план.

Официалните съвети много често се концентрират върху абсолютния минимум, който човек трябва да си набави, за да избегне сериозни здравословни проблеми и заболявания. Д-р Макдоналд обаче подчертава, че съвременният човек не търси просто оцеляване или липса на болест, а иска да разбере какво точно трябва да направи, за да остане силен, независим и с бистър ум през целия си съзнателен живот. Натрупващите се научни доказателства ясно сочат, че хората биха имали огромна полза от много по-високи нива на физическа активност и консумация на протеини, отколкото сочат традиционните стандарти, залегнали в държавните здравни програми.

Взаимовръзката между редовните упражнения и здравословното остаряване е подробно анализирана в научното изследване. Редовната физическа активност се свързва с широк спектър от ползи, сред които значително по-нисък риск от преждевременна смърт, подобрено ментално здраве, по-силни когнитивни функции и много по-голяма устойчивост срещу типичния за възрастта физически упадък. Особено мощни резултати се наблюдават при комбинирането на аеробни дейности като ходене, бягане или колоездене със силови тренировки с тежести. Физическата активност не трябва да се разглежда единствено като средство за избягване на хронични заболявания, а като незаменим инструмент за поддържане на мускулна сила, подвижност и автономност в напреднала възраст.

Настоящите официални препоръки за прием на макронутриенти, включително тези във Великобритания, са базирани основно на изследвания върху уседнали възрастни с цел просто избягване на азотен дефицит. Новите данни обаче показват, че физически активните хора, възрастните индивиди и бременните жени се нуждаят от значително по-големи количества протеин за поддържане на тъканите и функциите на тялото. Освен това по-богатият на белтъчини хранителен режим подпомага ефективната загуба на мастна тъкан поради засиленото усещане за ситост и по-високия термичен ефект на храната, при който тялото изразходва повече енергия за храносмилане. Това оптимизира телесната композиция и общото благосъстояние. Важно е да се отбележи, че тези ползи не са запазена територия само за хората, консумиращи месо и животински продукти. При правилно и внимателно планиране на ежедневното меню, изцяло растителните диети също могат да осигурят напълно достатъчно протеини, което се доказва от нарастващия брой вегани сред силовите атлети, трибойците и бодибилдърите по света.

Основната идея на д-р Макдоналд не е да се премахнат напълно съществуващите стандарти, а те да бъдат надградени и допълнени с нови насоки, ориентирани към постигането на оптимални здравни резултати. Обществото има крещяща нужда от по-ясна, точна и практична информация за това как правилното хранене и спортът подкрепят дългосрочното физическо и когнитивно представяне. Необходима е и коренна промяна в начина, по който масово се възприемат интензивните тренировки и високопротеиновото хранене.

Тези концепции често се свързват погрешно единствено с професионалния бодибилдинг и постигането на повърхностни естетически цели. Реалността е, че те дават възможност на обикновените хора да удължат продължителността на живота си и периода, в който са напълно здрави и жизнени. Основната цел на подобен режим не е просто постигането на перфектни коремни мускули за плажа, а изграждането на силно и устойчиво тяло, което позволява на човек да вдига, да си играе и дори да помни своите внуци благодарение на здравия си ум. Стареенето, свързано с прегърбена стойка, слабост, бавно движение и крехко здраве, често се приема от обществото за неизбежно следствие от хода на времето. В много случаи обаче това е просто резултат от начин на живот, който не е базиран на съвременните научни доказателства. Човечеството не трябва да нормализира и приема последствията от уседналото ежедневие, а активно да помага на хората да си върнат контрола над здравето и независимостта, което драстично би намалило излишното страдание в световен мащаб.

Източник: ScienceDaily

Свързани публикации