Европейската парламентарна служба за научни изследвания (EPRS) публикува ново проучване, в което се оценява потенциалът на водораслите, насекомите, микробната ферментация и култивираното месо за подобряване на продоволствената сигурност и намаляване на въздействието на производството на храни върху околната среда в ЕС.
Въпреки това, за да обоснове нарастващия интерес към тези алтернативни протеини, докладът обяснява настоящия протеинов баланс в Европа.
Според авторите приемът на протеини на растителна основа в целия свят представлява 57 % от общата консумация на протеини. В Европа обаче животинският протеин все още представлява по-голямата част - между 55 и 60 %, като от 70-те години на миналия век насам консумацията на растителен протеин и препоръчителният дневен прием са надхвърлили с около една трета.
Нещо повече, при това внушително търсене на месо, регионът е изправен пред дефицит в местното производство на фуражи, като внася 61% от преработените фуражи за животни, включително соя, което подчертава зависимостта на ЕС от вноса за животновъдството.
Тъй като конвенционалните протеини преобладават в настоящия протеинов баланс (или дисбаланс), има сериозни основания да се постави под въпрос дали това разпределение може и трябва да се запази, твърдят авторите.
Алтернативни протеини до 2035 г.
Според доклада геополитическият и екологичният натиск по отношение на животновъдството кара регионалните правителства да преразгледат диверсификацията на производството на протеини и разширяването на алтернативните протеини в ЕС и в световен мащаб.
Зависимостта на Европа от животинските протеини има значителни последици за околната среда: над три четвърти от земеделската земя и две трети от емисиите на парникови газове в селското стопанство в световен мащаб са свързани с храни от животински произход. Освен това въздействието на изменението на климата допълнително подчертава необходимостта от преразглеждане на настоящия баланс на протеините и проучване на алтернативни източници.
За да се даде контекст на този дисбаланс, в доклада се посочва, че през 2020 г. общият обем на алтернативните протеини, включително алтернативите на растителна основа, е достигнал 13 млн. метрични тона, което представлява приблизително 2 % от пазара на животински протеини.
В доклада се посочва също, че алтернативните протеини ще играят по-значителна роля на световния пазар на протеини, като до 2035 г. ще съставляват 11 %. Очаква се алтернативите на растителна основа да доминират в този растеж, но ще има и други източници, включително водорасли и култивирано месо. Очаква се протеините от микробна ферментация да достигнат 22 млн. метрични тона в световен мащаб до 2035 г. (или 2,5% от световния пазар на протеини за месо и алтернативи на месото).
Бъдещето на производството на храни
Освен това до 2050 г. последиците от изменението на климата върху производството на храни (производството на достатъчно протеини може да бъде възпрепятствано от непредсказуеми метеорологични условия) ще окажат влияние върху наличието и баланса на източниците на протеини в световен мащаб, включително в ЕС.
Документът предполага, че предвид изменението на климата, въздействието на животновъдството върху околната среда и потенциалните промени в моделите на потребление на протеини, бъдещето на производството на храни може да зависи от водораслите, микробите и култивираното месо като източници на протеини.
Все пак в проучването се посочва, че бъдещият принос на тези нови източници на белтъчини ще зависи от технологичния напредък, регулаторните рамки и динамиката на пазара.
Документът заключава: "Балансът на протеините в световен мащаб и в ЕС до 2050 г. ще бъде силно повлиян от нарастването на населението и климатичните въздействия върху производството на храни. Нуждите от протеини ще се увеличат, докато производството на протеини може да пострада от по-големи колебания в метеорологичните условия. Значителни промени в поведението преди това могат да доведат до значително преразпределение на източниците на белтъчини в храните и фуражите."
