![]()
Ново изследване показва, че потребителите използват срока на годност на хранителните продукти като бърз пряк път за преценка колко естествени и здравословни са те, въпреки че този показател не е надежден критерий. Проучването е проведено от бизнес училището UBC Sauder към Университета на Британска Колумбия. Констатациите сочат, че купувачите са склонни да свързват по-краткия срок на годност с по-голяма естественост на продукта, докато по-дълготрайните храни се разглеждат като по-щадящи околната среда, тъй като могат да спомогнат за намаляване на хранителните отпадъци.
Изследователите са провели поредица от експерименти в рамките на проучването, озаглавено „Естественост срещу екологичност: Въздействието на срока на годност върху възприятията за храната и решенията за покупка“. Резултатите разкриват как потребителските нагласи варират в зависимост от това какъв приоритет е поставен пред купувачите при вземането на решение.
В един от експериментите участниците са сравнявали чипс с петмесечен и деветмесечен срок на годност. Те са оценили чипса с петмесечен срок като по-естествен и по-здравословен, докато вариантът с по-дълъг срок е бил определен като по-екологичен и по-подходящ за ограничаване на отпадъците.
Подобен модел се наблюдава и при експеримент със сосове за паста със срок на годност съответно една и три години. Когато изследователите са акцентирали върху значението на консумацията на естествени храни, близо 70 процента от участниците са избрали продукта с едногодишен срок. Когато обаче фокусът се е изместил към опазването на околната среда, този процент е спаднал до 43 процента.
Изследването разкрива още, че този ефект се запазва дори когато на участниците се предоставя информация, че по-дългият срок на годност се дължи на подобрена опаковка, а не на допълнителна обработка. При показани буркани с майонеза, където високопроизводително уплътнение е било причината за по-дългия срок на годност, участниците отново са предпочели по-краткотрайния продукт, когато е била подчертана естествеността. Същият модел се е появил и при сравнение на овесени блокчета с почти идентични съставки и хранителна информация, но с различен срок на годност.
Доцент д-р Ян Корнил от UBC Sauder обяснява, че на потребителите се предоставя цялата необходима информация за вземане на рационален избор, включително списъци със съставки и хранителни факти, но обработката на толкова много данни представлява прекалено голям обем за хората. В резултат на това купувачите се осланят на периферни знаци като срок на годност, опаковка и маркетинг, когато решават дали дадена храна е естествена.
Тези открития имат сериозни последици за проблема с хранителните отпадъци, тъй като потребителите могат да отхвърлят продукты с по-дълъг срок на годност, въпреки че те са също толкова здравословни и естествени. Д-р Корнил отбелязва, че в стремежа си да избират естествени храни, купувачите рискуват да изберат продукти, които в крайна сметка ще изхвърлят, защото разполагат с прекалено малко време да ги консумират.
Подобренията в опаковките могат да удължат срока на годност, без това задължително да прави храната по-малко естествена. Потребителите обаче редовно погрешно разбират срока на годност и могат да изхвърлят храна, която остава напълно безопасна за консумация. Изследователите подчертават силата на тази подвеждаща евристика, която продължава да влияе на избора дори при наличност на пълна хранителна информация и ясно обяснение за ролята на опаковката.
Източник: New Food Magazine



