Едно връщане към традициите, към рецептите от този регион винаги е чудесно преживяване. Освен това, стилът на местната храна си остава елегантен и до днес. Ломбардия в авангардното време на създаването на италианско ресторантьорство е във вихъра на културно-гастрономическото движение, което иска да реализира в кухнята тази нова философия.

Есента за ломбардските ресторанти е пиков сезон, защото гастрономията е зависима от климата с мъглите, промяната в атмосферата. Това е времето за най-доброто представяне на ломбардски рецепти, меню с гъби и дивечово месо от лова, кухнята на силните аромати, приготвена вкъщи по най-прецизен начин от ръцете на професионалистите. В Ломбардия най-традиционната част е Баса, между обработваемите полета и високите тополи, между селскостопанските къщи, останали от по-миналия век, забулени от леката есенна мъгла.

В Баса, в близост до градчето Крема, община Кремона, и на четиринадесетина километра от Милано, има едно образцово заведение, дълбоко свързано с философията на земята. Името му е Trattoria del Fulmine в Трескоре Кремаско. От Милано се тръгва като се поеме към Паулезе и се следват инструкциите за Крема. 

След десетина километра се пристига в Трескоре Кремаско, една кръчма под дебела липова сянка. Хубаво е да се потопим в духа му и да се доверим на шефа му - Джани Болцони и на съпругата му Клеми, която е отлична готвачка, за да открием там отлежали вина от Ломбардия, които ще придадат допълнително удоволствие на небцето, без да утежняват прекалено много сметката ни. Колко се харчи във Фулмине - ами средно около 20 евро, включително и виното. Заведението е емблематично място за региона, основано през 1923 г. и е печелило звезда Мишлен, с местна паста и патешко месо. Десертът е бадемова торта с крем маскарпоне и забайоне – с много яйчени жълтъци и сладко вино.

Този, който иска да отиде малко по-на изток и да достигне Мантуа, ще разполага с един друг привилегирован адрес, където да открие цяла непозната цивилизация на уважаващо клиента ресторантьорство. В топ центъра на града на площад Дел Арко има една кръчма, също включена в гида на Мишлен. Доскоро е се наричала Il Cigno Ristorante - „Ил Чиньо“ и е заемала важно място в гастрономическите препоръки с любезното си обслужване. После се сменя името му, сменено е и ръководството. Факт е, че Тано Мартини, титуляр на Чиньо, и до днес работи в кръчмата, която носи неговото фамилно име. 

И сега е с перфектно обслужвана, не само заради кулинарните критици, а заради клиентелата си. Подготвили са меню от двадесетина ястия, доусъвършенствали са ги, защото винаги са били сред най-поръчваните. Сред тях – тортели с тиква, селекция от меса и риба.

Листата с вината също е интересна, с добро съотношение цена/качество. Обслужването не е толкова претенциозно. Резултатът за клиентите е удоволствието от едно добро хапване и спестяване на цели 40% от цената, включваща и виното. За Тано Мартини това е гаранция за един хубав обяд или вечеря в жизнерадостна среда, а хората се връщат отново и отново. И съвсем естествено е учтиво да ви посрещнат, за да вкусите чудесната салата нервети /с телешки хрущяли / за предястие или ризото а-ла пилот. Сред основните ястия от този сезон е заешкото, както и внимателно подбраните червени меса.

Завивайки по пътя, който от Мантуа се връща на юг към главния ломбардски град, се пресича цялата зона на вкусни традиционни храни. Хората от тези места приготвят деликатес, който не е за пренебрегване, а именно - павианското Олтрепо. В най-известната долина Вале Верса, която се разпростира във вътрешността на Паданската низина, на високото има и друго интересно заведение.

То повече от всеки друг въплъщава традицията от високо гастрономическо ниво на зоната. Това е ресторантът Al Pino - Ал Пино ди Монтескано. Готвач и патрон е Марио Музони, роден в Сан Дзеноне По, едно селце, в което са родени журналистът Джани Брера, както и големият готвач - Гуалтиеро Маркези. Марио Музони е уникален талант. Намерил е производители на изключителни занаятчийски колбаси и ежедневно зарежда със сирена, приготвени по стари рецепти, познава лично и производителите на едни от най-добрите вина в зоната. И клиентите на ресторанта му се радват на тези уникални вкусотии. Колко хубаво е фондюто от сланина, върху която се намират две сърца от внимателно нарязан, паниран артишок. Той овкусява ризотото и използва специален вид ориз, който сам произвежда в земите на фамилията си, за да бъде напълно сигурен в качеството му. 

През есента и зимата никога не липсва и дивеч. Още повече, най-добрите ловци се състезават помежду си и накрая молят Марио да сготви за тях улова им след всяка хайка.

И накрая, една малка тайна, по тези земи се раждат трюфели, изключително хубави, бели и черни. Те са великолепни за ястията в кухнята. Определено на по-приемливи цени от тези в Пиемонт, при Марио Музони и средната сметка е около 20 евро за порция, включваща и виното, с гарнитура от изобилно количество настъргани бели трюфели. 

Освен трюфелите през сезона има още един главен герой, макар и не чак толкова ценен - гъбите. Най-големият специалитет с тях се приготвя на север от Милано, в потъналото в зеленина село Брианца, а именно в ресторанта Pierino Penati Ristorante в местността Вигано, на две крачки от залива Монтичело. Там се стига като се насочите към хълмовете на Брианца, между великолепните вили и селца, останали от античната римска провинция Ломбардия.

Ресторант Пиерино се намира под къщата на Тициана и на Пино Пенати, тя е очарователен сомелиер, а той – високо ценен готвач и страстен авиатор. Заведението си е все на това място от създаването си. Персоналът е внимателен и прецизен, гъбите – истински специалитет, който Пино Пенати приготвя така, че да са с най-високо качество тези ястия. Пино сам събира поръчките на клиентите и ги съветва кои са най-добрите рецепти с гъби, които да опитат. Сметката е поне 30 евро, които се плащат с усмивка и с желание хората да се върнат, за да направят други малки открития, като тукашното ароматно вино, което приготвят от местно грозде от лозята по хълмовете на Брианца. Кой да предположи, че тук се ражда чак толкова сочно грозде! 

Превод от италиански от списание „Follow me“: Мая Гелева

Свързани публикации