
Напълно разбираемо е желанието да спасите всяка последна боровинка в кутията, филия хляб или последната щипка сирене, тъй като цените на хранителните стоки са изключително високи през 2026 г. Ако вече сте изрязвали плесента и сте изяждали останалата част от храната, определено не сте единствените.
Ново проучване на германския Федерален институт за оценка на риска (BfR) анкетира 1000 души относно тяхното поведение спрямо плесенните токсини, познати още като микотоксини. Констатациите, публикувани в края на август, показват, че повечето участници са старателни по отношение на съхранението на храната, но са изненадващо спокойни относно действителната опасност, която представлява плесента. Според резултатите близо 79% от анкетираните заявяват, че рядко или никога не мислят за микотоксините в ежедневието си, а по-малко от 29% казват, че тази тема изобщо ги притеснява.
Що се отнася до това какво правят хората, когато забележат плесен върху свежи плодове или зеленчуци, близо една трета отбелязват, че просто изрязват плесенясалата част и изяждат останалото. Подобно поведение се наблюдава и при сиренето и сушения салам, където приблизително една пета от анкетираните изрязват плесента, вместо да изхвърлят целия продукт.
Опасностите от плесенните токсини
Страшната вест се крие във факта, че повече от половината от анкетираните не знаят, че готвенето или печенето не унищожава микотоксините, след като те вече са се образували. Около половината не осъзнават, че промишлено преработените плодови и зеленчукови продукти също могат да ги съдържат. Плесента, която виждате с просто око, може да бъде само върхът на айсберга, тъй като токсините могат да се разпространят в храната далеч отвъд видимата част, особено в продукти с високо съдържание на влага. Eто защо официалните власти по безопасност на храните разглеждат решението за изрязване и консумация като такова, което зависи от конкретната храна, а не като универсално правило.
Храни, които могат да бъдат спасени
Според Службата за безопасност и инспекция на храните към Министерството на земеделието на САЩ (FSIS), твърдите зеленчуци като зеле, камби и моркови обикновено могат да бъдат спасени, ако имат малко количество видима плесен. Трябва да отрежете поне един инч (около 2,5 сантиметра) около и под плесента, като държите ножа извън самата плесенясала зона, за да не пренесете замърсяването в здравата част.
Твърдите сирена също следват правилото за изрязване на един инч разстояние, но при тях има и допълнителна стъпка: след подрязването сиренето трябва да се увие в нова, чиста опаковка.
Някои продукти се произвеждат с целенасочено развита плесен. Сушените твърди салами имат специфично тънко бяло покритие от плесен, което е безопасно за консумация, но по тях не трябва да се появява никаква друга плесен. Същото важи и за определени видове сирена, които са вкусни именно благодарение на плесента си. Синята плесен в сирена като Рокфор, Горгонзола и Стилтън се създава чрез въвеждане на спори на Penicillium roqueforti. Сирена като Бри и Камембер имат бяла повърхностна плесен, а други видове притежават както вътрешна, така и повърхностна плесен. Плесените, използвани при производството на тези сирена, са напълно безопасни за ядене.
Храни, които трябва да се изхвърлят веднага
Ключовият фактор тук е влагата. Храните с високо съдържание на влага могат да бъдат замърсени под повърхността. Настърганото, нарязаното или натрошеното сирене може да бъде замърсено чрез самия инструмент за рязане, а мекото плесенясало сирене може да съдържа и бактерии, растящи заедно с плесента. Това се отнася също за киселото мляко, заквасената сметана и меките плодове и зеленчуци като краставици, праскови и домати, които трябва да се изхвърлят изцяло при наличие на видима плесен.
Хлябът и печивата също не попадат в списъка за спасяване, тъй като порестите храни могат да бъдат замърсени дълбоко под повърхността. Същото важи за фъстъченото масло, ядките и бобовите култури, които са изложени на висок риск от плесен, тъй като се обработват без консерванти.
Програмата за съхранение на храни към Калифорнийския университет предлага подобни препоръки, но допълва, че те важат с още по-голяма сила за домашното консервиране. Всякакви домашни консерви, показващи признаци на плесен, независимо дали са с висока или ниска киселинност, трябва да се изхвърлят, тъй като растежът на плесен в бурканите може да сигнализира за по-голям проблем, като разхерметизиране или недостатъчна термична обработка. Ябълковото пюре е особено податливо на плесен поради гъстата си консистенция, поради което трябва да се загрява до поне 180 градуса по Фаренхайт (около 82 градуса по Целзий) преди пълнене в стерилизирани буркани.
Преглед на различните видове храни
Твърдото сирене обикновено се запазва, защото неговата плътна текстура затруднява дълбокото проникване на плесента. Твърдите зеленчуци също обикновено се запазват, тъй като плесента не се разпространява лесно през плътна продукция.
Мекото сирене се изхвърля, защото плесента и бактериите могат да проникнат под повърхността. Настърганото, нарязаното или натрошеното сирене се изхвърля, тъй като замърсяването може да се разпространи в целия пакет. Меките плодове и зеленчуци се изхвърлят поради високото си съдържание на влага, което позволява бързо проникване.
Хлябът и печивата също, тъй като тяхната пореста текстура пренася плесента под повърхността. Киселото мляко и заквасената сметана се изхвърлят, защото плесента лесно се разпространява в храни с висока влажност. Фъстъченото масло, ядките и бобовите храни - също, тъй като плесента може да се разпростре отвъд видимото за очите.
При сухия твърд салам решението зависи от случая, защото характерното му бяло покритие е безопасно, но всеки друг вид плесен не е. Домашно консервираните храни задължително се унищожават, тъй като плесента може да показва нарушено херметизиране или неправилна обработка.
Лесни начини за предотвратяване на плесента
Плесента предпочита топла и влажна среда. Ето защо се препоръчва бързо развалящите се храни да не се оставят извън хладилника за повече от два часа, остатъците от храна да се консумират в рамките на три до четири дни, а отворените консерви веднага да се прехвърлят в чисти съдове.
Поддържането на чистота е от решаващо значение. Вътрешността на хладилника трябва да се почиства на всеки няколко месеца с една супена лъжица сода за хляб, разтворена в един литър вода, след което да се изплаква с чиста вода и да се подсушава. Видимата плесен (обикновено черна) върху гумените уплътнения се търка с разтвор от три чаени лъжички белина в един литър вода. Кухненските кърпи, гъби и парцали трябва да се поддържат чисти и свежи, тъй като миризмата на мухъл означава, че те разпространяват плесен. Изхвърляйте предметите, които не могат да бъдат почистени или изпрани. Препоръчва се също така влажността на въздуха в дома да се поддържа под 40%.
При поява на малко плесен няма място за паника, но винаги трябва да се спазва златното правило: при съмнение, изхвърлете храната.
Източник: www.foodandwine.com

