Ново мащабно изследване на учени от Университетския колеж в Лондон (UCL) разкрива огромния потенциал на въвеждането на универсално училищно хранене в световен мащаб. Според резултатите от проучването осигуряването на безплатна, здравословна и устойчива храна за всяко дете до 2030 година може драстично да намали глада, да предотврати милиони смъртни случаи и значително да свие въглеродния отпечатък на човечеството. Към момента едва едно на всеки пет деца по света има достъп до училищна храна, но разширяването на този обхват до всички ученици би намалило общото разпространение на недохранването с около 24 процента.
Ползи за здравето и борба с недохранването
Използвайки сложни компютърни модели, изследователите са сравнили настоящата ситуация с бъдещ сценарий, при който всяко дете получава поне едно хранене дневно в училище. Данните показват, че подобна мярка би спестила над един милион смъртни случая годишно, причинени от заболявания, свързани с лошото хранене. Освен това броят на хората, страдащи от дефицит на жизненоважни витамини и минерали, би намалял със 120 милиона души. Марко Спрингман, водещ автор на изследването, подчертава, че инвестициите в училищна храна са не само етично оправдани, но и икономически разумни, тъй като водят до дългосрочни ползи за обществото.
Екологичен отпечатък и устойчивост
Екологичните ползи от инициативата зависят в голяма степен от състава на предлаганото меню. Учените установяват, че ако училищните ястия следват препоръките за устойчиво хранене – с повече зеленчуци и по-малко месо и млечни продукти – влиянието върху околната среда може да бъде намалено наполовина. Това включва не само намаляване на парниковите емисии, но и по-ефективно използване на земните и водните ресурси, както и значително ограничаване на хранителните отпадъци. По този начин училищното хранене се превръща в мощен инструмент за борба с климатичните промени.
Икономическа рамка и политическа ангажираност
Въвеждането на универсално хранене изисква допълнителни разходи, които се оценяват на около 0,1 процента от националния доход в богатите страни и до 1 процент в страните с ниски доходи. Въпреки това изследователите посочват, че тези инвестиции ще бъдат компенсирани от спестяванията в здравеопазването и намаляването на щетите, свързани с климата. В момента училищните програми хранят около 466 милиона деца дневно, което представлява около 70 процента от глобалната обществена хранителна система. Най-голямото предизвикателство остава в бедните региони, където по-малко от едно на десет деца има достъп до такава подкрепа.
Дългосрочна стратегия и образование
Експертите са категорични, че училищното хранене не трябва да се разглежда изолирано, а като част от цялостна стратегия за трансформиране на хранителните системи. Това включва използването на чиста енергия за готвене, хранително образование и свързване на децата с техните общности. Когато децата се учат на здравословни навици от ранна възраст, те изграждат устойчив модел на поведение за цял живот. Инициативата се подкрепя от Коалицията за училищно хранене, водена от Франция и Финландия, в която над 100 държави вече са обещали да осигурят здравословна храна за всяко дете до края на десетилетието. В момента се разработва и специален инструментариум за планетарно приятелско училищно хранене, който да помага на правителствата в прехода към по-устойчиви модели.
Източник: Euronews Health
