Ултрапреработените храни отдавна са в центъра на дебатите за храненето. Те често се свързват с проблеми като затлъстяване, деменция и дори „епидемия от хранителна зависимост“. Чипсове, готови ястия, газирани напитки и пакетирани закуски се посочват като продукти, създадени да стимулират прекомерна консумация и да увеличават печалбите на компаниите. В отговор правителствата обсъждат мерки като предупредителни етикети, ограничения върху рекламата, допълнителни данъци и дори забрани около училища. Но доколко тези тревоги са подкрепени от твърди научни данни?
Изследователи от Университета в Лийдс решават да проверят какво всъщност кара хората да харесват определени храни и да продължават да ядат, дори когато вече не са гладни. Те провеждат три мащабни онлайн проучвания с над 3000 участници, които оценяват повече от 400 ежедневни храни – от ябълки и картофи до сладкиши и готови ястия. Участниците посочват доколко харесват всяка храна и доколко са склонни да преядат с нея.
Резултатите показват, че разликата между „харесване“ и „хедонично преяждане“ е съществена. Много хора харесват овесена каша, но рядко прекаляват с нея, докато шоколадът, сладоледът и бисквитите често водят до прекомерна консумация. Анализът разкрива, че не само хранителният състав е важен, но и възприятията на хората. Храни, които се възприемат като сладки, мазни или силно преработени, по-често предизвикват преяждане, независимо от реалното им съдържание. Обратно, храни, смятани за горчиви или богати на фибри, имат обратен ефект.
Когато учените комбинират данните за хранителния профил с възприятията, успяват да предвидят до 78% от вариациите в склонността към преяждане. Самата класификация „ултрапреработена“ обаче допринася минимално – под 2% за харесването и едва 4% за преяждането. Това показва, че етикетът „UPF“ е твърде общ и не отразява сложността на хранителното поведение.
Изследователите подчертават, че не всички ултрапреработени храни са еднакви. В една категория попадат както газирани напитки и сладки изделия, така и обогатени зърнени закуски, протеинови барове или растителни алтернативи на месо. Някои от тях могат да бъдат полезни за определени групи – възрастни хора с нисък апетит, хора на специални диети или такива, които търсят удобни източници на хранителни вещества.
Според авторите, прекалено общите предупреждения срещу ултрапреработените храни могат да доведат до объркване и дори да отблъснат хората от продукти, които имат положителна роля. Вместо това те препоръчват по-информиран и персонализиран подход: да се повишава хранителната грамотност, да се разработват продукти, които са едновременно вкусни и засищащи, и да се обръща внимание на мотивацията за хранене – защото хората ядат не само от глад, но и за удоволствие, комфорт и социална връзка.
Заключението е ясно: ултрапреработените храни не са „пушещото оръжие“ зад преяждането. По-важни са психологията, възприятията и личните нагласи, които определят какво и колко ядем. Ако искаме да насърчим по-здравословни навици, трябва да разберем тези механизми и да работим върху тях, вместо да демонизираме цели категории храни.
Източник: ScienceDaily
