Младежите в Обединеното кралство консумират около две трети от дневните си калории от ултрапреработени храни (УПХ), установи ново изследване на университетите в Кеймбридж и Бристол.
Проучването установи, че консумацията на УПХ е най-висока сред юношите от бедните слоеве на обществото, тези с бял етнически произход и по-младите юноши.
Това са хранителни продукти, които са произведени от промишлени вещества и съдържат добавки като консерванти, подсладители, оцветители, ароматизатори и емулгатори. Съставът на УПХ варира в широки граници, но обикновено показва лошо качество на храната, с по-високи нива на добавени захари, наситени мазнини и натрий, както и с намалено съдържание на фибри, протеини и микроелементи. Те се смятат за един от основните фактори за глобалното нарастване на заболявания като затлъстяване, диабет тип 2 и рак.
С течение на времето достъпността и продажбите на УПХ в световен мащаб се увеличиха, а предишни данни сочат, че това е довело до повишено потребление сред подрастващите. За да разгледат тенденциите в Обединеното кралство, изследователи от Кеймбридж и Бристол анализираха данни от четиридневни хранителни дневници на почти 3000 юноши в Националното проучване на диетата и храненето в Обединеното кралство между 2008/09 и 2018/19 г.
В изследването, публикувано в European Journal of Nutrition, учените установяват, че средно 66% от енергийния прием на подрастващите през този период идва от консумацията на УПХ, въпреки че между 2008/09 и 2018/2019 г. се наблюдава лек спад от 68% на 63%.
Професията на родителите, етническата група и регионът на Обединеното кралство оказват влияние върху дела на калорийния прием от УПХ:
- Юношите от семейства в неравностойно положение са консумирали по-голям дял от калорийния си прием от УПХ в сравнение с юношите от семейства в по-неблагоприятно положение (68,4% спрямо 63,8%)
- Юношите от други етнически групи са консумирали по-малък дял от калорийния си прием от УПХ (59,0 % спрямо 67,3 %)
- Юношите, живеещи в Северна Англия, консумират по-голям дял от калорийния си прием от УПХ в сравнение с тези, живеещи в Южна Англия и Лондон (67,4 % в сравнение с 64,1 %)
- 18-годишните младежи консумират по-малък дял от калорийния си прием от ВМП в сравнение с 11-годишните (63,4 % в сравнение с 65,6 %).
Д-р Янайна Чавес-Угалде от отдела по епидемиология на Съвета за медицински изследвания (MRC) към Университета в Кеймбридж, първи автор на проучването, заяви: „Хранителните навици и практики на подрастващите се влияят от много фактори, включително домашната им среда, маркетинга, на който са изложени, и влиянието на техните приятели и връстници. Но юношеството е и важен период от живота ни, в който поведението започва да се вкоренява. От нашите констатации става ясно, че свръхпреработените храни съставляват по-голямата част от диетата на подрастващите, а консумацията им е на много по-високо ниво, отколкото е идеално, като се има предвид потенциалното им отрицателно въздействие върху здравето.“
Изследователите твърдят, че наблюдаваното намаление на приема на УПХ преди пандемията може да се обясни отчасти с повишената обществена осведоменост и загриженост за здравето, свързани с консумацията на захар, с кампании, водени от правителствата, с данъците върху захарта в други държави и с преформулирането на сладките напитки, за да се намали съдържанието на захар в тях.
Д-р Естер ван Слуйс от отдела по епидемиология на MRC в Кеймбридж, която е старши автор, заяви: „Ултрапреработените храни предлагат удобни и често по-евтини решения за семействата с ограничени доходи, но за съжаление много от тези храни имат и ниска хранителна стойност. Това би могло да допринесе за неравенството в здравето, което наблюдаваме в детска и юношеска възраст.“
Д-р Зои Тумпакари от Центъра за физически упражнения, хранене и здравни науки към Бристолския университет, съавтор на доклада, добави: „Нашите резултати показват, че различията в консумацията на ултрапреработени храни не се дължат само на индивидуалния избор. Надяваме се, че тези данни могат да помогнат на създателите на политики да разработят по-ефективни политики за борба с отрицателните последици от консумацията на свръхпреработени храни сред младите хора и с последствията от това за общественото здраве.“
Това проучване е финансирано до голяма степен от Националния институт за изследване на здравето и грижите, Училище за изследване на общественото здраве.