Съдът на ЕС постанови, че храните на растителна основа могат да продължат да се продават и рекламират, като се използват термини, които традиционно се свързват с месото, стига съставът им да е ясно обозначен и да не подвежда потребителите.
Държавите-членки на ЕС не могат да спрат производителите на храни да дават на вегетарианските храни етикети, традиционно свързвани с месо, за да привлекат потребителите, при условие че обясняват ясно какво всъщност се съдържа в продуктите, постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) в петък.
Общоприетите термини, свързани с месото, като пържола, колбас, ескалоп и бургер, са подходящи за предлагане на пазара на вегетариански храни, стига дадена държава да не е въвела специфично правно наименование за храна на основата на растителни протеини, заяви съдът.
Френски закон от 2021 г., целящ да повиши прозрачността за потребителите, забрани използването на термини, свързани с месото, като „вегетариански бургери“ или „вегански колбаси“, за продажба на храни, произведени от растителни протеини.
Застъпнически групи, сред които Европейският вегетариански съюз (EVU) и Френската вегетарианска асоциация (AVF), оспориха постановлението с аргумента, че то противоречи на правото на ЕС.
През август 2023 г. Държавният съвет на Франция, правителствен орган, който съветва както изпълнителната, така и съдебната власт, отнесе делото до Съда на Европейския съюз, който е основният орган за тълкуване на правото на ЕС.
Сега съдиите от ЕС постановиха, че макар държавите членки да могат да създават легални наименования на храните - т.е. да използват специфични термини за обозначаване на конкретни хранителни продукти, включително растителни алтернативи - ако не го направят, те не могат да попречат на производителите на протеинови храни на растителна основа да използват общи описателни имена за етикетиране на продуктите.
Съдът подчерта, че решението му не засяга правото на държава членка да прилага правила за защита на потребителите, когато счита, че маркетингът е подвеждащ.
„Като гарантираме яснота при етикетирането на храните, можем да популяризираме алтернативите на растителна основа и да работим за постигането на целите за опазване на околната среда, както и да стимулираме конкурентоспособността и иновациите в ЕС“, заяви Рафаел Пинто, ръководител на политиката за ЕС в Европейския вегетариански съюз, в съобщение за пресата в отговор на решението.
По-широки последици
Протеиновите продукти на растителна основа стават все по-популярни в ЕС, но все още има несигурност относно начина, по който тези продукти следва да бъдат етикетирани и предлагани на пазара в рамките на единния пазар.
Решението на съда на ЕС вероятно ще има далечни последици, тъй като страни като Белгия и Италия обмислят въвеждането на закон, подобен на този на Франция.
Подобен правен проблем възникна през 2017 г., когато от висшия съд на ЕС бе поискано да разгледа използването на термини, свързани с млечни продукти, за продукти на растителна основа, като например напитки от соя и овес.
Тогава Съдът на ЕС постанови, че само за продукти, съдържащи истински млечни продукти, могат да се използват термини като мляко, масло или кисело мляко, което доведе до това, че алтернативите на растителна основа бяха етикетирани като „напитки“ по европейските рафтове.
Етикетирането на храните в ЕС се регулира от началото на 90-те години на миналия век, като търговските правила за повечето продукти, продавани в Европа, попадат в обхвата на Общите организации на пазара (ООП) на ЕС в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП). Тази рамка регулира производството и търговията с храни от животински и растителен произход в ЕС.
През 2020 г. Европейският парламент отхвърли опит за запазване на наименованията, свързани с месо, изключително за продукти, произведени от животински части, по време на обсъжданията на последната реформа на селскостопанските субсидии на ЕС. Това решение последва гласуването на евродепутатите срещу поредица от изменения, целящи налагането на по-строги правила за етикетиране на продукти на растителна основа.
