Според организацията, защитаваща изобретенията в Европа, неотдавнашното предложение на Европейската комисия за стимулиране на пускането на пазара на генно редактирани култури няма да повлияе на начина, по който се издават патенти за тези иновативни технологии.
Новата законодателна инициатива, представена от изпълнителния орган на ЕС в началото на юли, има за цел да разхлаби правилата за някои нови геномни техники (НГТ), използвани за генетично инженерство на определени характеристики на растенията, включително устойчивост на суша и вредители.
Комисията обаче реши да не разглежда правата върху интелектуалната собственост (ИС), оставяйки без отговор въпросите за патентоспособността на растенията, получени чрез тези нови методи.
За Европейското патентно ведомство (ЕПВ) това означава, че на практика заявките за патенти за НГТ ще бъдат разглеждани по същите критерии, по които досега са оценявани генетично модифицираните организми (ГМО).
„NGTs не е термин за нас. Това, което е от значение за нас, е дали става въпрос за техническо изобретение или не“, заяви в интервю за EURACTIV Хели Пихлаямаа, главен директор на ЕПВ за патентното право и процедури.
Съответната рамка за оценка на заявката за патент е директивата от 1998 г. относно правната защита на биотехнологичните интервенции, която още през 1999 г. е включена в набора от правила, на които се основава практиката на ЕПВ.
„ЕПВ беше първият, който приложи тази директива, много преди договарящите се държави“, каза тя и добави, че само в случай, че има промени в директивата от 1998 г., това ще окаже влияние върху правната рамка, използвана от ЕПВ за издаване на патенти.
Тя спомена, че например през 2017 г. Комисията е представила ново тълкувателно известие относно Директивата за биотехнологиите, което веднага е довело до промяна в регламентите за прилагане на ЕПО.
Но въпреки предложените нови правила за НТП, общата правна рамка за биотехнологиите е останала непроменена.
„Директивата за биотехнологиите си остава такава, каквато е, така че Европейската патентна конвенция и регламентите за прилагане на тази директива остават такива, каквито са“, обясни Пихлаямаа.
Служител на ЕС вече потвърди пред EURACTIV по време на представянето на предложението, че НГТ все още попадат в обхвата на определението за ГМО и че новите правила „до голяма степен се основават на настоящата архитектура на рамката за ГМО“.
Конвенционални срещу технически иновации в развъждането
Европейското патентно ведомство със седалище в Мюнхен е орган на организацията, създаден от 39 договарящи се държави, който издава патенти в Европа след оценка на заявките за интелектуална защита на изобретения.
Въпреки че всички 27 държави - членки на ЕС, са подписали и Европейската патентна конвенция, Европейското патентно ведомство е независимо от ЕС и сътрудничеството му с Комисията, в частност, се урежда от меморандум за разбирателство.
„Когато разглеждаме растенията, свързани с патентни заявки, можем да видим, че много голяма част от тях [след директивата за биотехнологиите от 1998 г.] са подадени за генетично модифицирани растения, продукти или процеси“, каза тя.
Точно така, за приблизително 9 000 заявки за патенти за ГМО са издадени около 3 000 патента. „Това означава, че около една трета от тези заявки са довели до издаване на патент“, продължи тя.
Причината, поради която в ЕПВ де факто се подават само заявки за ГМО, е, че конвенционално отглежданите растения са изключени от патентоването.
През 2015 г. ЕПВ отвори възможността за регистриране на растения, получени по същество чрез биологични процеси, но след дългогодишна правна сага, която предизвика гнева както на Комисията, така и на Европейския парламент, ведомството изключи това „динамично тълкуване“ на изключението от патентоспособността.
„Ние продължихме напред от това. Цялата ситуация беше решена с последвалата оттогава съдебна практика“, заяви говорител на ЕПВ.
След това първата задача на ЕПВ е да провери дали изобретението действително подлежи на патентоване, което означава, че то не е растителен сорт, получен чрез конвенционално размножаване.
„След това разглеждаме дали е „изобретателско“ и дали отговаря на другите изисквания за патентоспособност“, обяснява Пихлаямаа.
Едно от тези изисквания за патентоспособност е новостта. „Ако това е известен признак, той не е нов. Човек трябва да види всички тези изисквания за патентоспособност в едно и не може да отдели само въпроса дали е технически или конвенционален метод на размножаване“, заключи тя.
