Британското правителство даде разрешение за поредица от полеви опити с генно редактирана пшеница за първи път в Европа, с което значително се отдалечи от позицията на ЕС по този въпрос.
След получаване на зелена светлина от Министерството на околната среда, храните и селските райони (DEFRA), опитите ще бъдат проведени от изследователския институт Rothamsted, пионер в опитите с генетично модифицирани култури от 90-те години на миналия век, с генетично променена пшеница, създадена чрез инструмента за редактиране на гени CRISPR.
Експериментите в Хертфордшир ще бъдат първите полеви опити с пшеница, редактирана чрез CRISPR, в Обединеното кралство и Европа.
Тази техника е предназначена за въвеждане на малки промени в целеви ген. Въпреки че е обявена от участниците в индустрията за революционна, използването на технологията CRISPR остава спорно сред други среди.
През 2018 г. в знаково решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) се стигна до заключението, че организмите, получени чрез нови геномни техники (НГТ), като CRISPR, по принцип следва да попадат в обхвата на Директивата за ГМО.
След напускането на блока обаче Обединеното кралство даде знак за отдалечаване от това решение, след като Англия започна консултация относно редактирането на гени в опит да разкрие „значителни ползи“ за сектора и околната среда.
Целта на новите полеви опити е да се произведе пшеница с ниско съдържание на естествената аминокиселина аспарагин, която при печене или препичане на хляб се превръща в канцерогенния замърсител акриламид.
„Акриламидът е много сериозен проблем за производителите на храни, откакто е открит в храните през 2002 г.“, твърди ръководителят на проекта професор Найджъл Халфорд, като посочва факта, че той причинява рак при гризачите и се счита за „вероятно канцерогенен“ за хората.
Причиняващото рак вещество се съдържа и в други пшенични продукти и много храни от растителен произход, които се пържат, пекат, пекат или препичат, включително чипс и други закуски, чипс, печени картофи и кафе.
Чрез понижаване на нивата на аспаргин в пшеницата изследователите се надяват да бъдат от полза както за потребителите, като намалят излагането им на акриламид от храната, така и за предприятията от хранително-вкусовата промишленост, като им дадат възможност да спазват разпоредбите за наличие на акриламид в техните продукти.
Този ход бе подложен на критика от страна на природозащитниците, които предупредиха, че целта на проекта е твърде незначителна в сравнение с рисковете, които носи засаждането на експериментални генетично модифицирани култури.
„[Правителството на] Обединеното кралство решава, че бичът на изгорелите препечени филийки е достатъчно добра причина да засади високо експериментална ГМО пшеница на открито поле, въпреки големия брой обществени възражения и съветите на Cancer Research UK, че изгорялата храна не представлява риск от рак“, критикува в Twitter групата на кампанията срещу ГМО, GM Freeze.
Новината идва в момент, когато дебатът за бъдещето на генно редактираните продукти се разгорещява в ЕС след публикуването на дългоочакваното проучване на Комисията относно новите геномни техники.
В публикуваното през април проучване се стига до заключението, че настоящата правна рамка, уреждаща новите геномни техники (НГТ), е недостатъчна, и се посочва, че трябва да се обмислят нови политически инструменти, за да се извлекат ползите от тази технология.
Заинтересованите страни от ЕС вече предупредиха, че всяко разминаване с ЕС по този въпрос рискува бъдещето на търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС в областта на селскостопанските храни.
Пека Песонен, генерален секретар на асоциацията на земеделските производители COPA-COGECA, заяви пред EURACTIV още през януари, че подобен ход би бил „забранителен за търговските отношения“ и че се опасява, че „няма да има начин да се уреди този въпрос“ без равни условия от двете страни на Ламанша.
По същия начин не се знае дали потребителите имат апетит за ГМО храни.
Мартин Хайслинг, говорител по въпросите на селското стопанство на Зелените/ЕСА в Европейския парламент, заяви по-рано пред EURACTIV, че „проучванията на потребителите отново и отново показват, че те не желаят ГМ храни и фуражи“.
„Следователно Обединеното кралство ще изгуби голям пазар за своите генно манипулирани продукти“, предупреди той, като подчерта, че европейските продукти имат „много добра международна репутация, отчасти защото не съдържат генно инженерство“.
Проектът е планиран да се изпълнява през следващите пет години и да приключи през 2026 г., като растенията ще се засяват през септември и октомври всяка година и ще се прибират през следващия септември.
Финансирането е осигурено за първата година, а за следващите години се търси допълнителна подкрепа.
