Член-кореспондент и академик на Българската академия на науките, на академиите на селскостопанските науки на Украйна и Русия, почетен доктор на Университета по земеделие и ветеринарна медицина в Клуж-Напока и на Академията на селскостопанските и горските науки на Румъния. Научните му изследвания са в областта на генетичните биотехнологии, на клоналното размножаване при културни и диви растения, на геномиката. Публикувани са в повече от 170 престижни български и чуждестранни научни издания. Преподавал е в Софийския университет, Аграрния университет, Химико-технологичния и металургичен университет. Бил е директор на Института по генетично инженерство на Селскостопанската академия в Костинброд (1988 – 2004). Директор на Агробиоинститут от 2001 г. Основател на Съвместен геномен център – сдружение между Селскостопанска академия и Софийския университет. Удостоен е с много международни награди.
- Какво е бъдещето на биотехнологиите и геномиката на растенията в България според Вас, акад. Атанасов, като ръководител на Геномен център в Софийски университет „Св. Климент Охридски” ?
- Скоро никой не ми е задавал този важен въпрос. Ако трябва да бъда напълно откровен, то тяхното бъдеще е пряко свързано с бъдещето на нашето земеделие. А то от своя страна ще определи до голяма степен какво бъдеще ще има България! Отговарям така, защото сегашната пандемия, която е свързана с вируса Covid - 19 и която все още върлува по света, поставя все повече въпроса за изхранването на човечеството, при положение, че тя продължи малко по-дълго. При страни като нашата, която внася една голяма част от храните си, решаването на този въпрос стои с неотложна важност. Няма да е пресилено, ако кажа, че той е свързан с националната сигурност и суверенитет.
Редица експерти вече повдигнат сериозно въпроса, дали най-добрата ваксина не е най-качествената и балансирана храна. А България в този смисъл е не само известна, но и неизчерпаема със своите традиционни храни и качествени минерални води. Ние с моите колеги неотдавна написахме обзор на тема "Превенция вместо лечение", който скоро ще излезе от печат.
Поставям този въпрос много остро и ребром, защото нашите национални сортове, т.е. накратко семената и посадъчния материал, които бяха гордостта на България, сега са почти изместени изцяло от чуждите семена. До голяма степен това е свързано със западането на нашите селекционни институти. А прилагането на съвременните биотехнологични и геномни методи е директно свързано именно със създаването на конкурентоспособни сортове. Съществуващият потенциал в тази област, който все още е на нужното високо научно ниво, не се реализира пълноценно поради горните причини. Така че е нужно в съвсем кратък срок МЗХГ, ССА, Аграрните университети и БАН да разгледат тези въпроси и да разработят с приоритет конкретни програми и проекти с целево финансиране, които да дадат съответните решения и перспективи. В този смисъл се надявам едрият аграрен бизнес да прояви далновидност, като сам създаде специализиран фонд за тази цел. Ако тези инициативи се осъществят съм убеден, че ще се измъкнем от дупката, в която сега се намираме.
- Геномът на човека подсказва ли с каква храна да се храни той през съзнателния си живот?
- Това е перспективата. С дешифрирането на генома на човека през 2001 г. се отвори нова необятна страница, която постави въпроса с персоналната медицина. С всеки изминат ден човек научава все повече кои са гените, които отговарят за определен вид заболявания, а те са не само наследствени, но и такива, които са определено свързани с храната и начина на живот. Но тъй като хората не сме еднакви и живеем при различни географски ширини и икономически и политически системи, то по всяка вероятност индивидуалният подход за връзката между гените, тяхната активност и заболяванията на даден човек, ще се окаже принципно важен за здравето му, стига той да има културата, разбирането и не на последно място - финансовите възможности, за да може да посрещне решаването на тези въпроси. Очаква се в съвсем скоро време по нашите ръце да има уреди, които освен ролята на часовник да ни ни показват във всеки един момент нашето здравословно състояние, какви дефекти са настъпили, или ще настъпят и евентуално как да ги елиминираме като ни препоръчват специфични диети за целта. Това ще бъде ерата на квантовите технологии и персоналната медицина.
- Институтът по растителни генетични ресурси “К. Малков” като Банка за семена, често е наричан "Ноевия ковчег на България", смятате ли и Вие така?
- Ние още не можем да разберем какво богатство имаме в негово лице. Всички го гледаме небрежно, как генната банка си отива, вместо да положим нужните усилия да осъвременим материалната база и да обогатим нейната колекция с допълнителни растителни източници, както от България, така и внесени отвън. Защо към нея да не се присъединят и ген -банка от животни и микроорганизми. Климатичните промени ни налагат да разполагаме с алтернативни източници от живи организми за традиционно и биологично земеделие и други проблеми, свързани с фитофармацията и здравето на човека. Това е също неотложен въпрос и би трябвало да бъде разглеждан в неразривна връзка с първия. Те са взаимнозависими и са част от богатството и перспективата, която крие българското биологично разнообразие
- В какво се състои генното редактиране?
- Може би вече сте разбрали, че създателките на тази технология Емануел Шарпантие от Макс Планк Института в Берлин и Дженифър Дудна от Университета в Калифорния, Бъркли получиха съвсем наскоро Нобеловата награда за химия за откритието, което осъществиха преди осем години на технологията за прецизно генно редактиране. Двете бяха способни да покажат, че съчетаването на Cas-9 ензима и подходяща РНК, наречени "химчески ножици", е било вече използвано по естествен начин от бактериите, за да елиминират вирусите, които ги нападат. Оттогава насам технологията бе адаптирана и модифицирана, за да може да се използва с голяма точност при всички видове живи организми, включително човек, животни и растения. Целта е да се елиминират различни заболявания при човека и да се се подобрят редица признаци като продуктивност и толерантност към стресови фактори при растения и животни. Технологията за разлика от ГМО е много по-широко приложима и се отнася не само за единични гени, но и за количествени признаци. Тя е много по-бърза, ефективна, прецизна и евтина. Тук преноса на чужди гени далеч не е нужно да се прилага. Очаква се пазара й да възлезе на повече от 25 милиарда щатски долара през 2025 г. За съжаление в Европа има забрана за нейното използване. Нищо друго не ни остава, освен да се надяваме, че ще се елиминира това недоразумение, което се случва в Европа не за първи път в тази област.
- В крайна сметка да приемем ли ГМО храните в ежедневието си и ще се превърнат ли те в спасителен пояс за гладуващите по света?
- При това, което Ви обрисувах по-горе, освен да Ви кажа, че ерата на ГМО технологията преминава постепенно в миналото. Независимо от това, засятите такива площи, макар и вече по-бавно продължават да се увеличават. Много бяха спекулациите, свързани с нейното прилагане и тя бе преекспонирана повече, отколкото трябва. Надеждите обаче, че може да се превърне в спасителен пояс за гладуващите поотминават, не заради друго, а защото технологията в крайна сметка се оказа, че е ефективна единствено при използването на единични гени, обуславящи основно устойчивостта към хербициди и насекоми. ГМО ориз с високо съдържание на бета каротин, който наистина би могъл да компенсира редица заболявания при недохранените деца в развиващия се свят се оказа, че не е дело на мултицинационалните фирми. Дали това е причината да не бъде комерсиализиран е открит въпрос.
Перспективите за използването на ГМО, освен "жестокия" дебат „за“ и „против“, се ограничава и от обстоятелството, че интелектуалното право и следователно комерсиализацията, са притежание на няколко от най-големите корпорации в света в момента - Байер (тук влиза Монсанто), Дю Понт (под този покрив е най-силната семенна фирма Пионер и Кемикъл Чайна (могъща китайска фирма), която се оказа, че е в състояние да закупи Синжента, друга световна фармацевтична, и сега семенна фирма в света. ГМО освен всичко, работи с ограничен кръг от сортове, което стеснява генетичното разнообразие, което постепенно води до тяхното загубване, ако това в един момент се окаже, че е единствената технология за подобряване на културните растения.
Точно обратното е при технологията за генно редактиране. Тя може да бъде използвана и от по-бедните страни при неограничен кръг от живи организми. Остава да се надяваме, че тук интелектуалното право няма да се окаже пречка за нейното широко комерсиализиране. Убеден съм, че рано или късно, тя ще намери приложение при усъвършенствуване на ефективността на производството при биологичното земеделие, при което основна пречка понастоящем са високите цени на неговите продукти, достъпни единствено за по-заможните хора. Ако ме питате тук на първо место значение ще играят микроорганизмите, които съм убеден, че ще бъдат в основата на създаване на нова генерация от естествени биоторове, биопестициди и биостимулатори за културните растения. Така, че бъдещето и то недалечното, изглежда много вълнуващо!
Въпросите зададе: Анета РАНГЕЛОВА
