Конференция в Европейския парламент призовава за съживяване на животновъдството, подчертавайки неговата роля за хранителната и нутриционна сигурност на гражданите на Европейския съюз.
Конференцията, организирана от групата „Обнови Европа“ (Renew Europe) под патронажа на белгийския евродепутат Беноа Касарт, животновъд и съпредседател на Интергрупата за устойчиво животновъдство, се проведе вчера в Брюксел. Събитието, озаглавено „Как европейското животновъдство може да гарантира достъпност до храна и хранителна и нутриционна сигурност за гражданите на ЕС“, засегна силно актуални предизвикателства пред блока.
Форумът постави фокус върху ролята на животновъдството в контекста на адекватното хранене. Основният въпрос, обсъждан от изследователи, експерти и политици, беше как да се намери баланс между хранителната плътност и нивата на преработка на храните в контекста на културно и географски подходящи диети.
Конференцията, въведена от Касарт, си постави за цел да създаде платформа за дискусия между институциите, академичните среди, бизнеса, иновационния свят и гражданското общество. Това е особено важно на фона на европейските политики и често изопачените наративи за животновъдния сектор, доминирани от идеологически и антинаучни подходи.
„Години на криминализиране на животновъдството и животинските протеини“, коментира евродепутат Касарт, „доведоха до това, че за много хора месото и млечните продукти са най-голямото зло от здравна и екологична гледна точка. Никой не насърчава прекомерната консумация на месо. Но благодарение на изтъкнати университетски преподаватели, най-накрая успяхме да се съсредоточим върху въздействието на диета, която е твърде бедна на животински протеини, и видяхме, че щетите са значителни – безспорно за здравето, но и за климата, защото животновъдството има централна роля да играе в постигането на целите на Европа за декарбонизация и биоикономика.“
Научни доказателства в подкрепа на животинските продукти
Сред основните лектори беше професор Алис Стантън, преподавател по сърдечносъдова терапия в Училището по фармация и биомолекулярни науки в Дъблин, Ирландия. В своята презентация, озаглавена „Част от решението ли е насилственото намаляване на храните от животински произход?“, тя се фокусира върху хранителните аспекти на източниците на животински протеини и рисковете за здравето, свързани с дефицита на макро- и микроелементи в диетата.
Аргументът на ирландския професор противоречи на общоприетото схващане, че диетите на растителна основа ще играят ключова роля в бъдеще, където наличността на протеини изглежда намалява. Професор Стантън представи научни данни, според които „по-високата консумация на млечни продукти и морски дарове е свързана със защита срещу затлъстяване, диабет, инфаркти, инсулти, мозъчни заболявания и някои видове рак. Освен това, консумацията на птиче месо и яйца изглежда няма никакво въздействие върху незаразните болести, а всякакви абсолютни отрицателни ефекти от консумацията на червено и преработено месо са минимални, несигурни и имат тенденция да бъдат значително намалени, дори елиминирани, когато тези храни се консумират като част от здравословен хранителен режим“.
Достъпност и икономическа роля
Професор Пеер Едерер от Goal Sciences, Глобална обсерватория за точни животновъдни науки, представи темата „Каква е ролята на животновъдството за наличността и достъпността на храните в ЕС?“. Той подчерта решаващата роля, която играе животновъдството за осигуряване на хранителна сигурност и финансова достъпност на храната за всички европейци.
Според професор Едерер, „замяната на месото с бобови култури в европейските диети изглежда предимно теоретична опция“. Той обясни, че в Европа протеините, получени от зърнени култури, са до четири пъти по-скъпи от тези от храни с животински произход, докато протеините от плодове и зеленчуци са до десет пъти по-скъпи. Това се дължи на ниската концентрация на протеин в тези растителни храни. Тяхната роля в балансираната диета е по-скоро да осигуряват енергия, както и микроелементи като витамини и минерали. По този начин, животновъдството е незаменим елемент както за здравето, така и за икономическата достъпност на пълноценната храна за европейските потребители.
