Зеленият чай е древна напитка, призната за своите лечебни и антиоксидантни свойства. Той е широко изследван заради благоприятния си ефект върху метаболитни заболявания, като затлъстяване и диабет тип 2. Последните проучвания, финансирани от FAPESP, задълбочиха разбирането ни за механизмите на действие на тази инфузия и разкриха, че лечението със зелен чай намалява теглото и значително подобрява чувствителността към глюкоза и инсулиновата резистентност при затлъстели мишки. Тези резултати подсилват потенциалната значимост на напитката като допълнение към лечението на затлъстяването при хората.
Розмари Отон ръководеше проучванията от Интердисциплинарната магистърска програма по здравни науки в университета Крузейро до Сул в Сао Пауло, Бразилия. Ученката, която е посветила повече от 15 години на изследванията на зеления чай, обяснява, че първоначалната ѝ мотивация е дошла от любопитството към истината зад общоприетото схващане, че напитката помага за отслабване. Резултатите от последното ѝ проучване са публикувани в списанието Cell Biochemistry & Function.
За да проучи ефектите на зеления чай върху затлъстяването, изследователският екип е хранил мишки с висококалорична диета в продължение на четири седмици, както с мазнини, така и с това, което те наричат „диета на кафетерия“, която имитира западната диета. „Даваме им шоколад, пълнени бисквитки, дулсе де лече, кондензирано мляко... С други думи, същият вид храна, която много хора консумират ежедневно“, казва Отон.
След тази начална фаза животните са преминали през експеримента със зелен чай за още 12 седмици. През този период те са продължили с висококалоричната диета, но някои от тях са започнали да получават стандартизиран екстракт от зелен чай в доза от 500 мг на килограм телесно тегло, прилаган интрагастрално (чрез сонда).
„Това е метод, който гарантира, че всички те получават точната доза, която искаме да изследваме. Ако го сложим във вода например, няма да имаме начин да разберем колко всъщност е погълнало животното“, казва изследователят. За хората това количество би било еквивалентно на консумацията на около 3 грама зелен чай на ден или три чаши.
Според изследователя обаче не всички търговски зелени чайове отговарят на необходимите стандарти за качество. „Готовите пакетчета чай не винаги гарантират количеството или качеството на съединенията. Идеалният вариант за консумация би бил да се използва стандартизиран екстракт от зелен чай, като тези, които се намират в аптеките за смесване на чай. Това е концентриран начин за използване на растението, с гаранция за наличието на флавоноиди, които са полезните за здравето съединения, присъстващи в растението зелен чай“, посочва Отън.
Една методологична разлика в изследването беше контролираната стайна температура. Животните бяха държани в термонеутрална среда (28 °C) през целия експеримент. Съоръженията за животни обикновено поддържат средна температура от 22 °C, което представлява хроничен студ за мишките.
„Прекомерният студ активира компенсаторни регулаторни механизми в телата на животните, карайки ги да изразходват повече енергия, за да се затоплят. Това може да маскира реалните ефекти на всяко вещество“, обяснява изследователката. „Ако животните са в по-студена среда, ефектът на чая се засилва от активирането на енергийния разход поради студа. Но като поддържахме термонеутралност, успяхме да видим ефектите на зеления чай по „чист“ начин, без намеса на околната среда“, обяснява тя.
Предишно проучване, публикувано през август 2022 г. в European Journal of Nutrition, установи, че затлъстели мишки, третирани със зелен чай, са имали намаление на телесното си тегло с до 30%. „Ако човек загуби от 5% до 10% от телесното си тегло, това вече е много. Така че този резултат при животните е много значителен“, казва професорът.
Мускулен ефект
Друг акцент в най-новото проучване беше запазването на мускулната морфология. Затлъстяването обикновено води до намаляване на диаметъра на мускулните влакна, но зеленият чай предотврати тази мускулна атрофия. „Един от начините за оценка на мускулната функция е да се погледне диаметърът на влакната. Ако той се увеличи, имаме по-активни мускулни компоненти. Зеленият чай успя да поддържа този диаметър, което показва, че предпазва мускулите от вредните ефекти на затлъстяването“, обяснява Отън.
В допълнение към морфологичните данни, изследователите оцениха експресията на гени, свързани с метаболизма на глюкозата. Лечението със зелен чай увеличи експресията на Insr, Irs1, Glut4, Hk1 и Pi3k - гени, които са важни за усвояването и използването на глюкоза в мускулите. Активността на лактат дехидрогеназата (LDH), ензим, който е от съществено значение за метаболизма на глюкозата, също беше възстановена.
Според Отън има доказателства, показващи, че зеленият чай не влияе върху теглото на слабите животни, което предполага, че той действа селективно срещу излишните телесни мазнини. „Това кара затлъстелите животни да отслабнат, но поддържа слабите животни с балансирано тегло. Това показва, че чаят изглежда се нуждае от среда с излишък от хранителни вещества, за да действа, което подкрепя хипотезата, че действа директно върху мастните клетки.“
Друг аспект, изследван от екипа, беше действието на съединенията поотделно. „Зеленият чай е сложна матрица с десетки биоактивни съединения. Опитахме се да разделим тези съединения и да проучим техните ефекти поотделно, но целият екстракт винаги е по-ефективен. Има синергия между съединенията, която не можем да възпроизведем, когато са изолирани“, казва тя.
Според учения, една хипотеза, обясняваща механизма, чрез който зеленият чай влияе върху затлъстяването, включва адипонектин, протеин, произвеждан от адипоцити, който има противовъзпалителни и метаболитни регулаторни функции. „Проведохме проучване с мишки с нокаут на адипонектин, което означава, че те не го произвеждат. И при тези животни зеленият чай не е оказал никакъв ефект. Това предполага, че адипонектинът е ключов играч в механизма на действие на чая“, коментира тя.
Ефекти от реалния живот
Въпреки окуражаващите резултати от проучването върху мишки, Отън посочва, че все още не е възможно да се определи безопасна и ефективна доза зелен чай за хора. Това се дължи главно на вариабилността на екстрактите и факта, че всеки човек се държи различно. „Идеалният вариант е хронична консумация, както виждаме в азиатските страни. В Япония например хората консумират зелен чай всеки ден, през целия си живот, а нивата на затлъстяване са ниски. Но това е различно от това да пиеш чай в продължение на пет месеца и да очакваш чудотворен ефект на отслабване“, разсъждава тя.
Изследователката твърди, че естествените и достъпни лечения трябва да наберат сила в борбата срещу затлъстяването, особено като алтернативи на скъпите лекарства, които често имат странични ефекти. „Идеята е да имаме безопасни, естествени, ефективни и висококачествени съединения. Растението Camellia sinensis предлага това. Все още изучаваме всички участващи съединения, но няма съмнение, че зеленият чай, като растителна матрица, богата на флавоноиди, има важен терапевтичен потенциал.“
Изследователката подчертава, че науката винаги се стреми да разработва практически решения. „Това, което виждаме при животните, не винаги се възпроизвежда при хората. Но ако искаме да приложим това в реалния живот, трябва да помислим за всички детайли, като например температурата на околната среда. Именно тези предпазни мерки повишават валидността на нашите данни. Далеч сме от това да имаме всички отговори, но се приближаваме все повече и повече.“
