Според доклада Food Outlook на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), публикуван в четвъртък, световните разходи за внос на храни се очаква да нараснат с 2,2% спрямо предходната година и да надхвърлят 2 трилиона долара през 2024 г., тласкани от по-високите цени на какаото, кафето и чая, както и от по-високите разходи за внос на плодове и зеленчуци.
Очаква се разходите за внос на какао, кафе и чай да се увеличат с 22,9%, което представлява повече от половината от общото увеличение в стойностно изражение. Това отразява рязкото покачване на международните цени на тези стоки, дължащо се най-вече на климатичните условия и логистичните проблеми. В началото на годината цените на какаото достигнаха почти четири пъти по-високи стойности от средните за последните десет години, тези на кафето почти се удвоиха, а тези на чая се повишиха с 15 % над обичайните си дългосрочни нива.
Износът на тези стоки играе важна роля в икономиката на редица страни, отбелязват икономистите на ФАО. Постъпленията от износ на кафе в Бурунди и Етиопия обикновено покриват близо 40 % от съответните сметки за внос на храни, чаят прави същото за повече от половината от сметките на Шри Ланка, а износът на какао в Кот д'Ивоар компенсира повече от всички разходи за внос на храни в страната.
Междувременно намаляващите сметки за внос на зърнени и маслодайни култури предлагат облекчение на страните с по-ниски доходи. На страните с високи доходи се падат две трети от световните сметки за внос на храни и през 2024 г. те ще се сблъскат с увеличение от 4,4%, докато сметките на страните с високи и средни доходи, страните с по-ниски и средни доходи и страните с ниски доходи вероятно ще се свият.
Хранителната прогноза на ФАО, публикация, която се публикува два пъти годишно, предлага актуализирани прогнози за производството, търговията, използването и запасите на основните хранителни продукти, както и разглежда редица актуални теми. В последния брой са разгледани по-специално маслиновото масло и торовете.
Основни хранителни стоки
Последните прогнози на ФАО сочат благоприятни перспективи за производството на повечето основни хранителни стоки, въпреки че световните производствени системи остават уязвими от рисковете, свързани с екстремни метеорологични явления и нарастващо геополитическо напрежение и политически промени, които могат да нарушат крехкия баланс между търсенето и предлагането и да влошат перспективите за международната търговия с хранителни стоки и глобалната продоволствена сигурност.
Очаква се през 2024 г. производството на пшеница и груби зърнени култури да намалее от високите нива, но да остане над равнището на използване. Междувременно оризът е светъл лъч, като сезонът 2024/25 г. се очертава да отбележи рекордна реколта, което може да позволи увеличаване на използването на ориза в световен мащаб, на резервите и на международната търговия. Потреблението на пшеница и груби зърнени култури на глава от населението се очаква да намалее донякъде в държавите с ниски доходи и продоволствен дефицит, докато това на ориз се очаква да се увеличи с 1,5 %.
Очаква се производството на месо и млечни продукти в световен мащаб да се увеличи умерено, докато това на захар да намалее. Производството на рибни продукти в световен мащаб ще се увеличи с 2,2 % благодарение на аквакултурите. Производството на соево и палмово масло ще се увеличи, докато това на рапично и слънчогледово семе ще се свие. Потреблението на растителни масла в световен мащаб би могло да надхвърли производството и да доведе до намаляване на запасите за втори пореден сезон, докато при маслодайните култури се очаква стабилното смачкване да доведе до увеличаване на световните запаси.
Специални глави
В „Хранителна прогноза“ е включено и тематично изследване на маслиновото масло, което се произвежда и консумира предимно в Средиземноморския регион и чиито цени се повишиха рязко поради спада на производството през последните години.
В Хаен, Испания, цените на едро на студено пресования екстра върджин маслинов зехтин достигнаха 9818 щатски долара за тон през януари 2024 г. в сравнение с 3655 щатски долара две години по-рано. Високите температури, които принуждават маслиновите дървета да пестят вода за основните си функции, вместо да произвеждат плодове, доведоха до почти 50-процентно намаление на производството за две поредни години в Испания, като подобни проблеми има и на други места в региона.
Настоящите условия сочат, че реколтата в Испания през 2024 г. ще надхвърли средното си 10-годишно ниво, като производството ще се увеличи и в Гърция, Тунис и Турция, но не и в Италия. Въпреки това високите цени засега ще ограничават световното потребление.
Маслиновите дървета са добре известни с изключителното си дълголетие, но все още реагират на климатичните фактори. Производителите трябва да обмислят по-устойчиви практики за управление на водите и почвите. Предвид големия потенциал за разширяване на износа на маслиново масло, правителствата биха могли да предложат подкрепа на производителите на маслини, като например застрахователни схеми и мерки за контрол на разпространението на болести - каза икономистът на ФАО Ди Ян.
Прогнозата за храните също така актуализира наблюдението си на пазарите на торове, като отбеляза рязък спад в котировките на азотните продукти, които следват плътно цените на природния газ, както и на калиевите торове. При фосфорните торове обаче не се наблюдава по-широкообхватен спад, което отчасти се дължи на продължаващите търговски бариери . Като цяло през септември 2024 г. кошницата от ценови редове за азотни, фосфорни и калиеви торове е спаднала с повече от 50% от пика си през април 2022 г.
При все това обемите на търговията са намалели и евентуално по-нататъшно изостряне на конфликта в Близкия изток може да се отрази на доставките на основните торове, което ще засегне най-вече Латинска Америка и Азия, заяви икономистът на ФАО Мария Антип.
В допълнителна глава са очертани перспективите за по-широко производство и използване на нисковъглероден амоняк - основната суровина за всички азотни торове. Въпреки че използването на възобновяема енергия вместо природен газ е жизнеспособно и инвестициите в тази насока са в ход, значителното разширяване на капацитета вероятно ще изисква добре насочени стимули, които да помогнат на земеделските стопани да поемат и приемат допълнителните разходи, свързани с производството на нисковъглеродни торове.
