Разграждането на хранителните отпадъци в ЕС продължава. През 2022 г. 27-те държави членки са генерирали около 132 килограма хранителни отпадъци на жител. Става дума за над 59 милиона тона изхвърлена храна. Повече, отколкото през 2021 г., когато се спряхме на 58,4.
Данните на Евростат са зашеметяващи, особено когато погледнем в домовете на европейските граждани. Домакинствата генерират 54% от хранителните отпадъци, 32 милиона тона, или 72 кг на жител. Останалите 46% са отпадъци, генерирани нагоре по веригата за доставка на храни, където вече съществуват стратегии за намаляването им, като например използването на изхвърлени части като странични продукти.
Секторът на преработката и производството е вторият по големина източник (19%) с малко над 11 млн. тона изхвърлена храна. И накрая, малко повече от една четвърт идва от сектора на първичното производство, по-малко от 5 милиона тона или 8 процента от общия обем на хранителните отпадъци.
Ресторантите и хранителните услуги (по-малко от 7 млн. тона, 11%), както и другите сектори за търговия на дребно и дистрибуция на храни (малко под 5 млн. тона, 8% дял). За ресторантите и търговията на дребно Евростат посочва, че „все още анализира въздействието на края на затварянето на COVID-19“.
Три държави са отговорни за почти половината от хранителните отпадъци, произведени в ЕС: Германия, Франция и Италия с 28,4 млн. тона хранителни отпадъци през 2022 г.
За да се ограничи чумата на хранителните и текстилните отпадъци, през юли 2023 г. Европейската комисия представи предложение за преразглеждане на Рамковата директива за отпадъците, в което предложи задължителни национални цели за намаляване на отпадъците до края на 2030 г.: 10 % в преработката и производството на храни, 30 % в търговията на дребно, ресторантите, хранителните услуги и домакинствата.
През март 2024 г. Парламентът прие своята позиция и вдигна летвата, като призова за 20-процентно намаление в преработката и производството и 40-процентно намаление в търговията на дребно, ресторантите, хранителните услуги и домакинствата. Реформата беше оставена на заден план заради европейските избори и сега от новия Европейски парламент зависи да продължи преговорите със страните членки в Съвета на ЕС, за да придаде на директивата окончателен вид.
