Инж. Марияна ЧОЛАКОВА е изпълнителен директор на Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.
Завършва висше образование в УХТ - гр. Пловдив. Има 33-годишен производствен стаж в производството на растителни масла, пет, от които е изпълнителен директор на едно най-големите предприятия в страната - Калиакра АД в гр. Добрич. Специализирала е в Дания, Франция, Русия и Германия. Автор е на редица статии и обзорни презентации, свързани с развитието на маслодобивната индустрия в страната.
- Във връзка с актуалните тенденции и у нас за здравословно хранене, смятате ли, че българските производители на растителни масла предлагат достатъчно полезни аналози?
- Здравословното хранене е балансирана консумация на храна, осигуряваща на човешкия организъм над 40 жизненоважни хранителни вещества. Това е начин на хранене, съответстващ на метаболитните потребности и осигурявящ добро здраве и дълголетие. Основен елемент на здравословното хранене са функционалните храни.
Те освен с хранителната стойност, оказват благоприятен ефект върху човешкото здраве като намаляват рисковете от появата на заболявания.
Растителните масла са функционални храни, защото са:
- един от основните източници на енергия (1/3 от общия енергиен прием) - например 1 грам растително масло осигурява 9 ксал, в сравнение с 4 ксал. от 1 грам въглехидрати;
- източник на полиненаситени мастни киселини (ПНМК). Наричат са незаменими, тъй като човешкият организъм не може да ги синтезира и това налага да ги получава регулярно (ежедневно) чрез храната, респективно от растителните масла.
Научните изследвания показват, че ПНМК намаляват нивата на т.н. лош холестерол в кръвта, който води до артериални плаки и заболявания на сърдечно-съдовата система.
- основен източник на маслоразтворими витамини – А; Д; К; Е и К
- съдържат биологично ценни съставки – фосфолипиди (лецитин); каротеноиди; стероли.
Една от световните тенденции в здравословното хранене е:
- обезпечаване приема на полиненаситени (незаменими) мастни киселини и намаляване приема на наситени мастни киселини. Растителни масла, богати на ПНМК са слънчогледовото, рапичното и соевото масло. В страната основно се консумира слънчогледово масло, което е най-богато на полиненаситени мастни киселини (62%). Проблемът е в повсеместната употреба на това растително масло – за директна консумация, готвене, печене за сладкарски цели, както и продължителна температурна обработка при пържене.
- употреба на т.н. „купажирани растителни масла“ - това са смеси от растителни масла или добавяне на маслоразтворими витамини и биологично ценни съставки;
- предлагане на натурални растителни масла, добити чрез щадящи технологии, които запазват биологично ценните съставки, които се съдържат в раст. масла;
- предлагане на растителни масла с диференцирано предназначение.
В съответствие с тези тенденции, маслопреработвателната индустрия разработва и предлага на пазара интересни нови растителни масла.
Така например високоолеиново слънчогледово масло от ново поколение, известно като масло със диференцирано предназначение. Подходящо за дълбочинно и продължително пържене; готвене и печене.
Рафинираното слънчогледово масло БИСЕР VITAL пък е купажирано растително масло и представлява смес от слънчогледово масло, ленено масло и витамините А и Д. В тази комбинация се осигурява висок прием на полиненаситени мастни киселини и витамини.
Студено пресованото, нерафинирано слънчогледово масло е натурален продукт, получен по щадяща технология (студено пресоване). Така се запазват всички биологично ценни съставки (витамини; каротеноиди; стероли; лецитин) и естествения вид и аромат на слънчогледовото масло.
Има и нови серии от студено пресовано високоолеиново масло с добавки от босилек; риган; розмарин; чили; трюфел; балсамов оцет и орехово масло с търговска марка SUNFLORO. Това е серия от иновативни продукти, с които се предлага продукт + услуга (предварително добавени подправки) в уникален дизайн на опаковката (тъмно стъкло) и етикета.
Гореизброените продукти са на пазара и се радват на повишен интерес от страна на потребителите.
- Как си взаимодействате с БАБХ, ползотворни ли са вашите контакти с тях?
- Имаме добра комуникация с БАБХ, в резултат на което е налице добро сътрудничество, особено с дирекции Контрол на храните и Контрол на фуражите.
В продължение на 4 години извършваме собствен мониторинг на пазара на бутилирани растителни масла и изпращаме на БАБХ нашите сигнали за констатирани нарушения на българското и европейско законодателство. На база на тези наши сигнали са извършени общо 3473 проверки на производствени обекти, складове на едро, супермаркети и магазини. Издадени са 267 предписания за отстраняване на несъответствия и са възбранени количества растителни масла с установени нарушения в качеството и безопасността.
Особено се гордеем със съвместното разработване на Браншовия стандарт за бутилирано рафинирано слънчогледово масло БС 01/2016, в който се регламентира производството на бутилирано масло в пълен производствен цикъл (от семка до бутилка) и се нормира високо качество и безопасност, в съответствие със съвременните норми на здравословно хранене. Разработиха се съвместно и процедури за получаване правото на ползване и защита логото на браншовия стандарт.
Особено важни за нас са съвместните обсъждания с БАБХ на проекти на български и европейски нормативни актове. На тези срещи се информира бизнеса за предстоящите изисквания и възможностите за изпълнението им.
- Може ли да бъде ограничен вносът и консумацията на палмово масло в страната ни?
- Колкото до палмовото масло и как се използва у нас, това е една голяма тема.
Индустриално му производство започва през 90-те години и ежегодно бележи ръст от 5%. Причините за това експанзивно производство са: непрекъснато нарастващото световно потребление на растителни масла, значително по-ниската му цена в сравнение с другите растителни масла, както и създаване на поминък в традиционно бедни страни.
Повсеместната и непрекъснато растящата употреба поставиха на преден план въпроса за ползите и вредите от консумацията на палмовото масло, а именно:
а/ползите са свързани с разнообразяване предлагането на растителни масла и предлагането на природни полутвърди (палмовото масло) и твърди растителни масла (палмов стеарин), от които се нуждаят важни отрасли от индустрията.
Вредите са високото съдържание на наситени мастни киселини до 50% и ниско съдържание на полиненаситени мастни киселини - до 10%. Често се използват частично хидрогенирани палмови масла за хранителни цели с високо съдържание на транс-мастни киселини. Вредна е повсеместната употреба на палмово и частично хидрогенирано палмово масло за високо температурно и продължително пържене в общественото хранене.
Увеличаване световното производство на палмово масло е свързано с увеличаващо унищожаване на тропическите гори и засаждането на маслодайни палми. Водещи международни компании се обединиха и разработиха „Стандарт за устойчиво палмово масло“, с който се цели преустановяването на обезлесяването и умишлените пожари в джунглите и тропичните гори.
Статистическите данни показват непрекъснато увеличаване на вноса на палмово масло в страната като за 2008 г. са внесени 29 697 тона, а за 2017 г. и 2018 г. са внесени 50 322 тона и 39954 тона. Тези количества се влагат основно в ХВП за производство на млечни продукти, шоколадови изделия; в общественото хранене за многократно пържене и др. Основните проблеми, свързани с повсеместната и неконтролируема употреба на палмово масло в страната, е свързана със следните тревожни факти:
- транспортирането на палмовите масла в контейнери е с продължителност до два месеца при атмосферни условия. В процеса на транспортиране се променят физико-химичните показатели на палмовото масло и се съкращава реалният срок на годност.
- често се декларира от производителите срок на годност над една година, като не регламентират показатели, които показват степента на окисляемост (перокисно число; анизидиново число).
- промишлената употреба на палмово масло налага подгряване и темпериране при температури над 40 С. Това подгряване обичайно се извършва с пара и води до рязко повишаване на окислителните процеси в палмовото масло.
- при ползване на палмовото масло и неговите фракции за продължително пържене, не се провеждат необходимите тестове за проверяване на годност и безвредност поради презумцията, че това е масло за продължително пържене.
Липсата на подробна информация в страната относно страни доставчици на палмово масло; извършени анализи на внесените палмови масла; къде се влагат и в какви количества; съдържание на наситени и трансмастни киселини в храни от държавните институции, ангажирани с опазване на общественото здраве (Министерство на здравеопазването; БАБХ; Центъра за опазване общественото здраве; Центъра за оценка на риска) лишава потребителя от достоверна информация и пречи той да направи своя информиран избор.
- Преди шест години в предходно интервю споделихте тревогите си за документални измами, ДДС източване; сива икономика в общата картина на търговията с маслодайни суровини и продукти от преработката им. Има ли подобрение?
- Предвид значителните измами с ДДС в целия ЕС ЕК прие Директива 2006/112/ЕО за ДДС, в която се дава право за прилагане на механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставка на стоки и услуги с висок риск от измами с ДДС. Страната ни се възползва от това право и въведе т.н. обратно начисляване на ДДС за зърнени и технически култури, чийто срок на прилагане приключи на 31.12.2018 г. С промени в ДОПК, обнародвани в ДВ бр.98/27.11.2018 г. се удължи срока на прилагане на обратното начисляване само за съответните култури до 30.06.2022 г. Тази прилагана мярка има фискален ефект върху бюджета, и рязко подобри пазарната среда, респективно търговията със суровини в страната. За съжаление интересът на нелоялните бизнес оператори се насочи към преработката, в която се прилагат следните производствени и търговски практики: преработка на ишлеме на основни суровини (например-пшеница; слънчоглед) до крайни продукти, договори за изработка (поръчка) на основни храни за търговец, без да се информира потребителя кой е производителят на тези храни.
Продължава производството на храни в нерегистрирани обекти, регистрирани по Закона за храните и контрола. Фокусът на държавните органи е в контрабандата с горива и акцизни стоки, но ние считаме че производството на основни храни в сивия сектор е значително и възпрепятства развитието на легалния бизнес, плащащ данъци, осигуровки, такси и др.
- Може ли да се твърди, че вашият сектор е изцяло експортно ориентиран и кое го прави такъв? Какви са перспективити за развитието му?
- Страната ни е традиционен и е един основните производители на черен маслодаен слънчоглед в света. През 2013 г. са изнесени 1010 хил. тона и е на първо място в света по износ на слънчоглед. Това представлява 51% от общо произведения слънчоглед в страната (1974 хил. тона). В резултат на непрекъснато нарастване на преработвателните мощности и активната производствена дейност на бранша за 2018 г. са изнесени значително по-малки количества - 326 хил. тона.
Преработката на черен маслодаен слънчоглед е в две направление - производство на белен слънчоглед за експорт и варира от 200-330 хил. тона годишно.
Произведените крайни продукти от преработката на слънчоглед са:
- сурово слънчогледово масло, като през 2017 г. са произведени 461 хил. тона и са експортирани 241 хил. Тона, което е 52% от общото произведено количество. Най-големият износ е реализиран през 2018 г. (257 хил. тона) и има ръст от 6% спрямо 2017 г.
- рафинирано слънчогледово масло - през 2017 г. са произведени 137 хил. тона и са експортирани 75 хил. тона което е 55% от общото произведено количество.
- кюспета и шротове - през 2017 г. са произведени 724 хил. тона и са експортирани 358 хил. тона - 49% от общото произведено количество. Износът за 2018 г. (383 хил. тона) бележи ръст от 6% спрямо 2017 г.
Тези данни показват трайно и непрекъснато нарастване дела на експорта в периода 2013-2018 г. и е основание да определим маслопреработвателния бранш като приоритетно експортно ориентиран. Тенденциите за развитие са свързани с оптимално натоварване на наличните производствени мощности и преработка на произвежданите в страната маслодайни култури и продажба на крайни продукти с по-висока добавена стойност. Производството и предлагането на крайни продукти при прилагането на дълбочинната преработка на суровините - например фосфатидни концентрати, пелети и брикети от слънчогледови люспи и органични примеси, токофероли и др.
Въпросите зададе: Анета РАНГЕЛОВА
