доц. д-р Божидар ИВАНОВ, директор на Института по аграрна икономика пред читателите на списание ХИ&Т
Божидар ИВАНОВ е доцент, а отскоро и директор на Институт по аграрна икономика. Той работи по въпроси свързани с аграрните пазари, аграрната политика и устойчивото развитие. Има Магистърска степен по аграрна икономика от Университета за национално и световно стопанство – София. Божидар Иванов прави докторантура в сферата на Фермерския мениджмънт и развитие на селските райони в Университета Кюшу – Япония, където придобива Докторска степен в областта на „Аграрните науки”. Специализирал е на различни места, по различни програми, придобивайки важен опит и знания, както в областта на пазарните анализи, проектното моделиране, оценки на въздействието на политиката, устойчивото земеделие и др. През 2013 г. Божидар Иванов заедно със свои млади колеги от ИАИ, с финансовата помощ на Фондация „Америка за България успява да създаде „Център за икономически изследвания в селското стопанство” – САРА в рамките на ИАИ. САРА основно се занимава с анализи и предвиждания в ключови сектори на българското земеделие, с анализи в областта на въздействието на политиката и на други важни и актуални теми, използвайки като основни инструменти за изследванията количествените методи.
- Г-н Иванов, смятате ли, че българските земеделски зеленчукопроизводители и животновъди са достатъчно конкурентноспособни?
- Анализите, които ние правим, показват, че българското земеделие има проблеми с конкурентоспособността. Основният проблем в земеделието продължава да е свързан с производителността и общото производство от отрасъла. С изключение на зърнените и маслодайни култури, в останалите сектори продуктивността на единица земя или животно продължава да бъде ниска, в сравнение с останалите европейски страни и да не нараства с темповете, които да позволят достигане до европейските средни равнища. Ниската продуктивност води след себе си до ниска ефективност и по-висока себестойност на производството, което намалява конкурентоспособността. Ниската ефективност на производството се дължи от една страна на структурните проблеми, като преобладаваща част от стопанството не разполагат с достатъчна капитализация, за да инвестират и модернизират производството си. Пазарната организация, силната външна конкуренция, състоянието на фермерския мениджмънт, както и други проблеми също са част от факторите, които определят това състояние.
- Как да се избегнат многобройните прекупвачи и посредници, които печелят на гърба на производителите?
- Въпросът с прекупвачите и посредниците от икономически аспект не е винаги еднозначен. Тяхната роля във веригата на стойността може да бъде и градивна и да довежда до увеличение на добавената стойност. Това става в случаите, когато те намират нови партньори, разработват маркетингови канали и опосредстват достъпа на аграрните стоки до крайните потребители. Когато те обаче не създават добавена стойност, когато само преразпределят от създадената стойност, тогава те се явяват бреме в икономическата верига, което пречи на тези под и над тях. Така че, правилният подход е как да се намерят механизми, които да превърнат това междинно звено да придава стойност към земеделския отрасъл.
- Какъв процент от селскостопанските производители все още са в сивата икономика?
- Това е много чувствителна тема и въпрос, на който много трудно може да се даде точна оценка. Има методи, по които това да се направи, но изисква време и усилия. Такъв метод е в съотнасянето на начисленото ДДС към брутната продукция от земеделие, като се приспаднат стоковите запаси и вътрешно стопанската употреба. Проблемът е, че в страната около 80% от стопанствата са сравнително малки, те не са пазарно ориентирани и преобладаваща част от тяхната продукция си остава в тях. Тя се отчита по производствения метод в изчисляването на макро икономическите показатели в отрасъла за нуждите на статистиката, но е част от натуралната, самозадоволяваща се икономика. Ето защо, тази част от продукцията, която остава в самите стопанства и не достига до пазара не може да се нарече сива икономика. Проблемът е от онази част, която се произвежда и стига до потребителите и онези количества от вноса, които също конкурират нелоялно местното производство.
- Внедряват ли се достатъчно нови технологии, сортове и нови породи и намира ли се квалифицирана работна ръка за тези цели?
- Определено се наблюдават положителни тенденции в нашето земеделие, както по отношение на модернизацията, въвеждането на нови високопродуктивни сортове и породи животни, така и в стопанската структура. Повишеният интерес към земеделието и значителните фондове за инвестиционна подкрепа, се изразяват в създаването на значителен основен капитал. През последните години факторната доходност към постоянния капитал в България е по-висока, отколкото в ЕС, което показва по-добра ефективност на използването на тези активи. Негативните процеси, които се наблюдават при основния капитал, са свързани с намаляване на инвестициите в преки производствени активи (живи животни и насаждения) и увеличаване на инвестициите в непроизводствени активи. Това е неблагоприятно и вероятно е една от причините да отчитаме изоставане при добавената стойност и общата възвращаемост от производството.
- Какви прогнози давате на селскостопанския сектор след 2020 година?
- Последните години показаха, че българското земеделие се оказва силно зависимо от ОСП и силно адаптирано към промените в подпомагането. Оттам, за да кажем какво ще се случи със селското стопанство след 2020 г. трябва да видим, какво ще се случи с ОСП след 2020 г. Имаме предложение от страна на ЕК за бъдещето на ОСП. България и българското земеделие няма да бъдат сред най-силно ощетените и усещащи намалението на финансирането на ОСП. Предварителните разчети показват, че ако се приеме предложения вариант на МФР, бюджетът на директните плащания ще намалее за периода 2021 – 2027 г. до 5,1-5,2 млрд евро. В настоящия програмен период, общият 7 годишен пакет на директните плащания възлиза на около 5,4 млрд. евро. Ако ние в рамките на предложената програмна и финансова рамка успеем да изведем подходящи критерии за избор на решения, като увеличаване на добавената стойност и производството от земеделие и си направим добър анализ, как това може да се случи, нещата могат да се окажат много добри, защото потенциал има. Ако не успеем, тогава картината няма много да се различава от досегашната и перспективите няма да бъдат много оптимистични.
Въпросите зададе: Мая ГЕЛЕВА
