Белоруски учени откриха свой способ за производство на екологична и дори (внимание!) ядлива опаковка. За новото изобретение разказва Дмитрий ГРИНШПАН, завеждащ лабораторията за целулозни разтвори и продукти от тяхната преработка към Научно-изследователския институт по физико-химични проблеми на Белоруския държавен университет.
Перспективните екопроекти, в това число и иновационната технология за производство на биоразградима пластмаса, например полилактид, Дмитрий Гриншпан с горчивина нарича „голямата игра“. По думите му, този материал може да се разгражда само при специални условия: при поставяне в компостна яма с определен вид бактерии, температура и среда. И дори в този случай пълното му разграждане ще отнеме от 6 до 12 месеца. Уви, съвременните депа и сортировъчни линии все още не са готови за такова рециклиране, което означава, че биоразградимата пластмаса, изхвърлена с останалия боклук, ще остане недокосната от времето.
– Като разумна алтернатива беше предложено саморазграждащо се фолио от природни компоненти – разказва завеждащият лабораторията. – Но то е много скъпо, тъй като се произвежда от морски полимери. Такова фолио има в Германия, САЩ, Франция и Япония. И тъй като днес е модерно да си еко-френдли и хората са готови да платят всякакви пари за това, никой не бърза да намали цената на саморазграждащото се фолио.
Но защо тогава в перспектива книжната опаковка да не замени изцяло пластмасовата? Дмитрий Гриншпан е категоричен: производството на хартия нанася не по-малка вреда.
– В първия етап от производството на хартия се използват натриев сулфид и серни газове – пояснява ученият. – А на етап избелване – хлорни съединения. Например в Белорус заради вредно влияние бяха закрити две фабрики за вискоза, произвеждащи качествено фолио – целофан. На тон готова продукция там се падаха 1 000 м³ емисии сероводород, въглероден дисулфид и отпадни води, съдържащи цинков сулфат. Това е твърде много.
Производството на опаковъчен картон от рециклирана хартия има още повече недостатъци. Този материал е много токсичен, в него може да са останали метали, пластификатори, смазки – микрочастици, от които могат да попаднат в продукта, а оттам и в човешкия организъм.
Тънко фолио, което всеки може да опита
Белоруските учени виждат два пътя за решаване на проблема с лошата екология: да се усъвършенстват методите на производство и да се изобретят алтернативни продукти, които да не вредят на природата. Така, използвайки опита на китайските си колеги, специалистите от Научно-изследователския институт по физико-химични проблеми към Белоруския държавен университет са получили хранително фолио с подобрени физико-механични и химически показатели.
– Нашите фолиа се състоят 90% от нишесте: картофено, царевично, бобово – няма значение, в Белорус има много от тях – разказва Дмитрий Гриншпан. – Ние използваме също филтрирана вода и натурални добавки. Полученият продукт не само е екологично и клинично чист, но е и годен за ядене, повишава безопасността на продуктите, подобрява техните вкусови качества и полезните им свойства и дори е способен да предотвратява редица заболявания.
Иновационният материал понастоящем се създава само в лабораторията на Белоруския държавен университет. Снабдяването с промишлено оборудване за производство на хранителни фолиа е изключително трудно: това е затворен пазар, например американските производители не продават нищо на потенциалните си конкуренти. Въпреки това на Белоруския държавен университет му се удаде да получи пробна инсталация, която в САЩ се прилага за производство на обикновени фолиа. Върху нейната основа една родна компания направи собствен аналог, мащабирайки лабораторното производство 1000 пъти.
На пръв поглед производственият цикъл не е сложен: в така наречения реактор се слагат нужните съставки, след това от нагрятата неръждаема стомана върху „конвейера“ се източва фолио с дебелина от 0,02 до 0,5 мм. То може да бъде с различни цветове, ако се използват хранителни оцветители, и дори с различни ухания. В готовото изделие могат да бъдат опаковани всякакви продукти и смеси, съдържащи в състава си не повече от 20% вода: например, мед, подправки (ядливото, хранително фолио не позволява да изветреят), кафе, чай, различни сладкиши. При това опаковката бързо се разтваря във вода, което опростява процеса на приготвяне на традиционни горещи напитки.
– Най-приятното е, че нашето фолио не трябва да се рециклира – пояснява Дмитрий Гриншпан. – Ето, купете 10 грама бонбони и вижте колко опаковки ще трябва да изхвърлите. А в опаковката за масло се използва метализирана хартия, която бавно се разпада в природата, тъй като съдържа алуминий. Ако всичко това се замени с ядлива опаковка, която просто ще се разтвори, могат да се избегнат много проблеми. Впрочем, ние открихме неочакван ефект: ако в такова фолио се пече месо, подправките се запазват напълно, отделяният при печенето сос остава там, и продуктът става по-нежен и сочен. При това не е нужно да се добавя олио (масло) в тигана.
Ако се анализира потребителската кошница на средностатистическия белорус, човек може да изпадне в шок от това количество еднократни опаковки, които всеки изхвърля за месец.
Инициативата на белоруските учени позволява по-разумно използване на ресурсите на страната и в крайна сметка – да бъде изгодно и за самия потребител. Спектърът на прилагане на ядливата (хранителна) опаковка е широк: още сега специалисти предлагат антикариесни фолиа с добавени антимикробни добавки – кукрума и карамфил. Ако в тях се увие шоколад, няма нужда да се притеснявате от проблеми със зъбите.
За съжаление, засега проектът не успява да се реализира в промишлен мащаб: тестовото оборудване може да пуска само пробни образци. Учените от Белорус отчаяно се нуждаят от инвеститори, в противен случай в пазарни условия екологичните материали няма да могат да се конкурират с евтиния полиетилен.
Превод от руски: Ася НИКОЛОВА
