„Домат“ е една популярна полска народна игра от преди години. Ако участникът не иска да бъде победен, отговорът на всеки от зададените му въпроси трябва да бъде името на този зеленчук. Правенето на грешка или избухването в смях означава отпадане на дадения човек. Г-н Мариан Чеховски, директор по производството в зеленчуковото стопанство Ленгайни, след като прегледа предишни броеве на колегите от списание „Полска храна“, се съгласи да отговори на някои въпроси.
Докато испанците спорят с италианците къде са най-вкусните домати, благодарение на неделни екскурзии до езерото и роднините, които живеят в областта, ние си знаем и сме убедени, че най-добрите домати се отглеждат в Полша, близо до Олштин, в Ленгайни. Има по-малко слънцегреене в северната част на страната и доматите са расли тук с голям успех години наред.
Това е от повече от 50 години. В миналото тук имало малка зелена къщичка. След това е основана едно държавно градинарско сдружение, така както във всеки град от войводство в Полската Народна Република. Тук са отглеждани зеленчуци и цветя до структурните промени, които станаха в полското градинарство. Тогава е основана една компания – еднолично дружество, но поради липса на финансови ресурси тя претърпява провал. За щастие се изкупуват акциите и започват нови инвестиции. От четири години зеленчуковото стопанство Ленгайни е собственост на Муларски груп.
- Съдейки по вашата криволичеща история, означава ли, че зеленчуковият пазар е труден?
- Разбира се, лесно е да не успеем в това начинание и да не можем да си го позволим. Затова полагаме много усилия при управлението на нашето стопанство. Инвестираме в хора и в технологии. И в Полша за продажбите, от голяма важност са веригите магазини - супер- и хипермаркети. Доставката и доброто качество на стоките могат да бъдат осигурени от голям доставчик, който да задоволява съответните изисквания. Доматите трябва да бъдат пресни, от различни сортове, да имат правилния диаметър и тегло. Освен това, има много стриктни правила. Трябва да бъдем готови по всяко време за инспекции и проверки и го правим. А, когато получим оплакване в рамките на 12 часа, сме задължени да установим последователността, според която доматите са били обрани. Има и специфично естество на полския пазар. През последните 15 години търговията с домати в нашата страна е феномен от световна величина. Поляците просто се влюбиха в тези зеленчуци. Обикновено производителят подсказва на консуматора какво да купи. В този случай е вярно обратното. Решете сами дали беше възможно да постигнем толкова успехи в тази индустрия без максимален ангажимент.
- Правите ли и директни продажби на място?
- Ленгайни е значителен играч, но не всеки знае, че доставя зеленчуци не само на магазини от голям мащаб. И на място се извършват продажби. Ако пътувате по националната магистрала № 16, ви препоръчвам да се отклоните от маршрута и да си купите домати и краставици, а през пролетта и семена от други растения за обработваемите ви земи, за градини в задните дворове или за оранжерии. Наши зеленчуци също могат да се купят и в много по-малки или по-големи магазини във Вармия и Мазури. Обикновено регионалните продажби са с малко по-намалена продажната цена.
Има интерес и към консервите от домати, но ние не се занимаваме с преработка. Опитахме се да правим сокове, но поради сложността, едва ли някой би могъл да си ги позволи на цената, която би трябвало да гарантира печалба. Още повече, че сортовете, подходящи за преработка, са различни от тези, които се продават пресни. А възможностите за изсушаване на домати в нашите оранжерии са малки.
- Понеже споменахте за различни сортове, има ли много разновидности?
- Има голямо изобилие от тях. Едно време кралят на полските оранжерии беше Tomimaru Muchoo – с уникален вкус. Поради повишаване на изискванията за доматите, компаниите, произвеждащи семената, започнаха да селектират нови сортове. И за това техният подбор днес е много по-голям.
Трябва да знаем, че новите сортове никога няма да застрашават червения домат. Неговата продажба винаги ще бъде над 20% от пазара. Станахме специалисти в доматите с цвят на малина, на пресните, на тези с форма на чушка и черита като „черешка“, както и на жълтите. Можете да си ги купите от нас в големи количества или направо набрани от стъблата.
- С удоволствие ще разгледаме това разнообразие в оранжерията... Но четящите това интервю, нямат тази възможност, така че моля да им разкажете как отглеждате доматите в Ленгайни.
- Ако се съгласите да носите защитни престилки, гумени ботуши и ръкавици, можем да влезем в оранжерията, за да видим как растат нашите домати. Но ако се интересувате истински от това, допускам, че на практика ще прекараме цялата година в оранжерията. В края на януари разсадът пристига от друго наше стопанство, което се намира в южната част на страната. В средата на март берем първите домати. Седмица след седмица продукцията се увеличава като достига върхова точка през лятото. Тогава не ни остава нищо друго освен да поливаме, да вентилираме и да прибираме реколтата. Една по-трудна задача ни чака през ноември, когато има нужда от многократно почистване и дезинфекция.
- Много професии се автоматизират, при доматите можем ли да постигнем работа без човешка намеса?
- Зная, че има опити да се създадат роботи, които да прибират реколтата от чушки и от ягоди, но все още трябва да разчитаме на работата на човешките ръце. Грижата за растенията изисква повече акуратност и прецизност. Подходяща е само за хора, които обичат растенията и са внимателни, най-често жени. Отговорни дейности са грижата за горната част на растението, завързването на стръковете с канап или оправянето на цветовете от грозда. По време на беритбата е важно узрелите домати да са с едно и също тегло. Растенията би трябвало да имат между 7 до 8 действащи клона. Когато първият е подходящ за бране, последният би трябвало да цъфти.
Квалификацията е необикновено важна за нас, в миналото бяха необходими много хора за хектар, докато сега са достатъчни само няколко човека. Наемаме местни хора, но имаме и хотел за чужденци, главно от Украйна, Молдова и Грузия.
- Нека споменем факт от Книгата с рекордите на Гинес - най-изобилната реколта от домати от един корен е с рекорд - половин тон. Можете ли да се похвалите с подобни постижения?
- По време на сезона берем по 40 кг домати от квадратен метър. Тъй като оранжериите заемат почти 20 хектара, размерът на годишната продукция достига около 600 хиляди тона. Зная, че е трудно да си го представим, но пълним по няколко камиона на ден. Това е трудно начинание, има не само твърди сортове от тях, затова трябва внимателна работа, поставянето им в щайги или кашони, сортиране, опаковане и логистиката им.
- С какво помагат насекомите за успеха на селскостопанската ви дейност?
- Насекомите са съюзници на градините, но за да бъдат полезни, имаме нужда да осигурим тяхната репродукция с цел създаване на специфичен микро климат. Осата например ще осигури биологична защита, когато пестицидите вече не се използват и вредителите не отстъпват. Наши приятели са и пчелите. Цветовете на доматите са трудни за опрашване, но тези насекоми са достатъчно изпълнителни. Според учените, при благоприятни условия, една пчела-работничка може да опраши 5 хиляди цвята на ден. Пчелите също имат и преимуществото да се „прикрепят“ към мястото. Няколко от тях могат да излетят извън оранжерията, но болшинството ще се върнат в кошера.
- Вероятно и за това има все повече и повече органични и био продукти в магазините. Има ли продавачи, които ни мамят в това отношение?
- Не мога да отговарям за продавачите, особено за различни от нашите. Ще ви отговоря за тези от името на производителите Муларски груп. Благодарение на грижата на Европейския Съюз за консуматора законодателството за хранителна продукция ограничава до минимум възможността за използване на продукти за защита на растения. Когато искаме да се задържим на пазара, се адаптираме и се съобразяваме с високите цени – искаме или не искаме.
- Предполагам, че е трудно да се избегне кризата, с толкова много забрани и такъв мащаб на дейност?
- Ще включа и мениджмънта и ще кажа, че функционирането в рамките на една корпорация ни позволи да преживеем лошите времена. За градинарската индустрия започна труден период още с избухването на войната в Украйна. От тогава цената на енергията се увеличи и продажбите спаднаха. Когато ситуацията стана стабилна, от Израел дойде в Полша вирусът от плесен по листата на доматите. И в този случай ключът на успеха е в санитарния режим.
- Още в началото ни се искаше да разберем от колко години всъщност работите в Ленгайни?
- Работя тук от повече от 40 години, понастоящем на непълно работно време. Вече съм пенсионер, но когато екипът е добре сплотен, човек не иска да напусне. Участвам във всички процеси, с изключение на счетоводството. Има най-различни технически нововъведения във времето. Все още помня растящите зеленчуци върху сламени бали, затрупани с торф и поливани с маркуч. По-късно имаше напоителни системи, висящи растения, вързани с канапи, използват се и сензори. Прогресът продължава и аз го следя. Все още не разбирам защо важността на градинарството като наука и индустрия е подценявано. Моят опит показва, че това е област, която изисква големи умения. Като началник на производството се чувствам изключително отговорен за грижата за цялата екосистема на оранжерията. Мога също да се похваля, че наскоро бях поканен да водя лекции в Университетите във Вармия и Мазури. Радвам се, че практическите ми познания са все още високо ценени.
- Апетитът Ви към доматите изчезна ли след толкова години, посветени на тях?
- Ям ги всеки ден и ги харесвам във всякаква форма. Най-много обичам леко кисели червени пресни домати. Всеки човек над 40 години би трябвало да включи домати в ежедневната си диета заради калия и на ликопена. Съветвам ви да следвате примера на жителите на Южна Европа, които консумират огромни количества от доматени продукти. Аз и съпругата ми правим около 30 литра сок всяка година.
Моля, нека да ви благодаря за интервюто по един необичаен начин. Опитайте домата от Ленгайни, който е толкова вкусен! Само този, който го опита, може да ви каже защо толкова високо е оценен!
Не е възможно да не се усмихна...
Статията се превежда и публикува
с любезното съдействие на
Полското Посолство в София
Превод от английски от списание „Polish Food“, лято 2024: Мая ГЕЛЕВА
