Хлябът е дълбоко вкоренен както в нашите български, така и в полските традиции и вярвания. Герой е на много пословици и поговорки. През годините е бил обект на култова почит, на различни ритуали и на фолклорни обреди. Традициите за правенето му и до днес са спазвани в различни области на страната, неразделна част от полската култура.
Често му приписват някои магически свойства, които с времето не са забравени. Така например може да се определи мястото на леглото в новата къща. Какво е „хлебният тест”? Домакинята разрязва цялата погача на четири равни части, поставя ги в четирите ъгъла на стаята и ги оставя през цялата нощ. Ако някое от парчетата е мухлясало на следващия ден, леглото не трябва да стои там.
Един друг много популярен обичай, практикуван чак до началото на 20-ти век, бил да се пече хляб за празника на Вси светии. Малки хлебчета, наричани повалки, били давани на бедните на входа на гробищата. Вярвало се е, че те влизали в контакт с оня свят и би могло да се молят за душите на мъртвите. Повалки трябвало да се пекат през нощта преди 1-ви ноември, тъй като се е вярвало, че домашните пещи били посещавани от душите на прародителите, които се връщат в своите любими домове в деня на Вси Светии. През този ден фурната не била използвана и не бил пален никакъв огън.
Най-популярният обичай, свързан с хляба е Великденското благословение на храната. То било познато още през 8-ми век, а в Полша било практикувано чак до Средновековието. Хляб, донесен в църквата, символизира храната за живот. Предполага се, че осигурява преуспяване и процъфтяване на семейството. Макар, че храните, приготвени за благословия, варират според района на Полша, хлябът си е навсякъде. След благословията имало обичай да се почерпи някой с хляб (може и сладък) по време на неделната закуска. Също така, обичаят на печене на цели погачи е важна част от празничните приготовления. Според традицията на региона домакините взимат върбови клонки и ги поставят на дъното на поднос във формата на кръст преди печенето на хляба. След това слагат тестото върху тях. А дъщерите, които все още са девици, украсяват хляба. В полските домове се правят така наречените декоративни орнаментални фигурки върху хляба за щастие и късмет на младите жени. Тази, която направи най-големия и най-покафенелия от печене, е първата, която ще си намери съпруг, който ще се ожени за нея. Дните преди Великден се свързват и с традиционната забрана тогава да се пече какъвто и да е хляб. Това е в периода между Цветница и страстната седмица до Великден. Някога в миналото се е вярвало, че би могло да донесе лош късмет и суша на цялото село. Жена, която, въпреки това, реши да пече хляб тогава, е подложена на сурово наказание, което представлява насилствено потапяне в студените води на най-близката река или езеро.
Печен по традиционни рецепти, изключително с природни продукти, полският хляб от дълго време бил познат по света. Той бил внесен в Полша за първи път през 18-ти век от австрийски пекари. Има много ентусиасти, запалени по полския хляб и до днес. Медиите писаха за Мик Джагър, солистът на легендарния състав Роулинг Стоунс, който при едно от своите посещения в Полша казал, че никога не си е представял, че „хлябът тук може да има толкова много нюанси, подобно на най-доброто местно вино”. Също така, Мадлийн Олбрайт, която е посещавала Полша много пъти, добре познава полския хляб и също е фен. Тя неведнъж е подчертавала, че е непостижимо вкусен. И наистина, се смята за един от най-хубавите в Европа.
Редица съставки биха предпазили от появата на ракови процеси и здравни проблеми в организма, ако се сложат в хляба. Сушени плодове и билки със сигурност подобряват качествата му. Проблемът, обаче, е как при топлинната обработка да се запазят качествата на добавките. Полски учени установили, че кюспето и пулпата от плодовете и зеленчуците могат да създадат желаната супер храна”, казва Зигмунт Гил, преподавател в Университета за околна среда и природни науки във Вроцлав, Полша.
Те съдържат огромно количество биоактивни съставки. Смилат се на прах и се добавят в тестото. Друго предизвикателство за полските учени е как да съхранят традиционния вкус на хляба. В лабораторията във Вроцлав те тестват различни видове брашно от овес и ечемик, заради голямо количество бета-глюкан, което съдържат. Така че освен богато минало, полският хляб го чака и голямо бъдеще.
Превод от английски от списание “Polish Food”: Мая ГЕЛЕВА
