Въвеждането на пълна ставка на данък добавена стойност върху месните продукти като говеждо, свинско, агнешко и пилешко месо може да доведе до бързо и икономически изгодно намаляване на екологичното въздействие от диетата на европейските граждани. Това показват резултатите от ново мащабно изследване на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, публикувано в специализираното издание Nature Food. Проучването анализира екологичния отпечатък от консумацията на храни във всички 27 страни членки на Европейския съюз и оценява различни политически инструменти за неговото ограничаване чрез ценови реформи.
Реформата на данъчната система се очертава като най-бързият лост за въздействие върху потребителското поведение. Макар стандартните ставки на ДДС да се прилагат за повечето стоки, хранителните продукти често се ползват с намалени ставки. Данните за 2023 година сочат, че 22 от 27-те държави в съюза прилагат намалено ДДС върху месото, което на практика субсидира консумацията на една от най-интензивните по отношение на ресурси и емисии категории храни. Моделирането в изследването показва, че прилагането на стандартната данъчна ставка би съкратило общите екологични щети от консумацията на храна с между 3,48 и 5,7 процента.
Финансовото отражение върху домакинствата също е обект на детайлен анализ. Средните годишни разходи за храна на едно домакинство биха се увеличили със 109 евро, но същевременно това би генерирало допълнителни данъчни приходи в размер на 83 евро на домакинство. Изследователите посочват, че ако тези средства бъдат върнати обратно в икономиката чрез механизми за социална компенсация, като например плащания на глава от населението, нетните разходи за семействата биха паднали до едва 26 евро годишно.
Хранителният режим заема централно място в общото екологично въздействие на частните домакинства в Европейския съюз. Диетите са отговорни за 23 процента от емисиите на парникови газове, като този дял нараства значително, когато се вземат предвид и други фактори като замърсяването с азот и фосфор, използването на земя и вода, както и загубата на биологично разнообразие. В тези категории храната допринася за между 56 и 71 процента от общото въздействие. Консумацията на месо е основен фактор, като само тя генерира около 28 процента от свързаните с храната парникови емисии.
Използвайки представителни проучвания за разходите на домакинствата и утвърдени икономически модели, екипът е успял да картографира веригите на стойността и да количествено определи ефектите върху климата и екосистемите. Това позволява тестването на сценарии, при които екологичните щети се интернализират в крайните цени. Според авторите на изследването екологичните разходи, възникнали по време на производството, трябва да се добавят към цената на продукта. Това би означавало, че колкото повече въглероден диоксид се отделя, толкова по-скъпа става стоката. Тъй като внедряването на подобна сложна система за всички видове храни е трудно в кратки срокове, премахването на данъчните облекчения за месото се разглежда като прагматична първа стъпка.
В изследването се разглежда и втори, по-всеобхватен сценарий, включващ диференциран екологичен данък върху храните въз основа на техните реални емисии на парникови газове. Резултатите показват, че цена от 52 евро на тон въглероден диоксид би постигнала същите резултати като премахването на намаленото ДДС върху месото. За сравнение, страни като Германия вече прилагат цени от 55 евро на тон за горива и отопление. Една по-обхватна данъчна реформа би намалила екологичните въздействия отвъд парниковите газове дори повече от селективното облагане на месото и би могла да бъде надграждана във времето. При подходяща социална компенсация нетните разходи за такъв тип данък биха могли да спаднат до 12 евро на домакинство годишно, превръщайки се в дългосрочен проект за справяне с климатичната криза и загубата на биоразнообразие.
Източник: New Food Magazine
