
Екстремните топлинни събития в момента застрашават поминъка и здравето на над един милиард души по целия свят. Този климатичен натиск води до загубата на половин трилион работни часове годишно, като прогнозите за щети върху добитъка и земеделските култури ще продължат да нарастват в бъдеще. Земеделските работници и агрохранителните системи са разположени на първа линия на тази криза, тъй като те поемат най-тежките удари от повишаващите се температури. Честотата, интензивността и продължителността на тези екстремни явления са се увеличили рязко през последния половин век, което оказва сериозно влияние върху ландшафта и производството на храни. Това се посочва в новия доклад на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) и Световната метеорологична организация (СМО).
Екстремната горещина се дефинира като ситуация, при която дневните и нощните температури се повишават над обичайните си граници за продължителен период от време. Това състояние води до физиологичен стрес и преки физически повреди върху хранителните култури, добитъка, рибите, дърветата и хората. Докладът изследва как тези топлинни вълни се разпространяват през земеделските системи и как те си взаимодействат с други климатични променливи като дъжд, слънчева радиация, влажност, вятър и суша. Резултатът от тези взаимодействия е появата на сложни комбинирани ефекти, които нанасят щети на отделните индивиди и на цели екосистеми. Според генералния директор на ФАО Ку Донгю екстремната топлина действа като основен мултипликатор на риска, упражнявайки нарастващ натиск върху общностите и икономиките, които зависят от селското стопанство.
Въздействието на екстремните горещини върху биологичните видове е дълбоко и многопластово. Растенията, животните и рибите разчитат на определен топлинен марж на безопасност за своите биологични процеси, включително фотосинтеза, клетъчна регенерация и размножаване. С повишаването на глобалните температури този марж се стеснява критично. Докладът отбелязва, че интензивността на екстремните горещини приблизително се удвоява при затопляне от 2 градуса по Целзий и се учетворява при 3 градуса в сравнение с повишение от 1,5 градуса. Конкретен пример за това е топлинният шок в планинския масив Фергана в Киргизстан през 2025 г., където температурите са били с 10 градуса над нормата. Това е довело до огнища на скакалци, намален капацитет за напояване поради засилено изпарение и в крайна сметка до 25 процента спад в реколтата от зърнени култури.
При животновъдството стресът започва при температури над 25 градуса по Целзий, като този праг е още по-нисък за пилетата и прасетата, тъй като те не могат да се охлаждат чрез потене. Когато бъдат изложени на такива условия, животните започват да търсят сянка, пият повече вода и се движат по-малко. Продължителното излагане води до сериозни здравословни проблеми като разпадане на храносмилателния тракт, органна недостатъчност и сърдечносъдов шок. Дори когато горещината не е фатална, тя намалява добива на мляко и съдържанието на мазнини и протеини в него, което влошава въглеродния отпечатък на храните от животински произход. Рибите също са изложени на риск от сърдечна недостатъчност, тъй като се борят да поддържат високи нива на дишане във води с ниско съдържание на разтворен кислород вследствие на морски горещи вълни. През 2024 г. около 91 процента от световния океан е преживял поне една такава вълна.
Земеделските култури също страдат сериозно при температури над 30 градуса по Целзий, а при картофите и ечемика този праг е дори по-нисък. Високите температури водят до отслабване на клетъчните стени, производство на токсични окислителни съединения и появата на стерилен прашец. При дърветата скоростта на фотосинтеза и дишане започва да се разминава, което създава енергиен дисбаланс и води до намален растеж и по-малко улавяне на въглерод от атмосферата. Освен това съществува силна корелация между горещите вълни и горските пожари, което води до по-дълги и интензивни сезони на пожари.
Човешкият фактор е не по-малко засегнат, като за земеделските работници екстремната топлина може да бъде фатална. Броят на дните в годината, в които е твърде горещо за работа на открито, може да достигне до 250 в региони като Южна Азия, тропическа Субсахарска Африка и части от Централна и Южна Америка. Това застрашава не само здравето на хората, но и цялостната стабилност на доставките на храни.
Едно от най-опасните проявления на тези процеси са така наречените внезапни суши (flash droughts). Те често се провокират от екстремни топлинни събития, които бързо изчерпват влагата от горния слой на почвата и кореновата зона. Такива случаи са регистрирани в САЩ, Русия, Китай, Австралия и Бразилия. В Бразилия през 2023 и 2024 г. добивите от соя са спаднали с до 20 процента поради температури със 7 градуса над средните. Тези суши оставят трайни последици като втвърдени почви с намалена способност да абсорбират вода, което ги прави по-уязвими към ерозия. Случаят в Северна Америка през 2021 г. е показателен за това как мащабна топлинна вълна може да активира множество обратни връзки, където сухите почвени условия засилват нагряващия ефект на слънчевата радиация.
За справяне с тези предизвикателства докладът подчертава необходимостта от иновации и адаптивни мерки. Това включва селективно развъждане на животни и избор на култури, които са приспособени към новата климатична реалност. Важно е също така да се коригират периодите на засаждане и да се променят управленските практики за защита на земеделските дейности. Системите за ранно предупреждение се посочват като критичен инструмент, който помага на фермерите да реагират навреме. Достъпът до финансови услуги като застраховане, парични преводи и схеми за социална защита е в основата на всички варианти за адаптация. Техническите решения обаче няма да бъдат достатъчни без справяне със социоикономическите бариери в страните с ниски и средни доходи, включително ограничения достъп до информация и обучение. Бъдещето на селското стопанство изисква международна солидарност, колективна политическа воля за споделяне на риска и решителен преход към бъдеще с ниски емисии.
Източник: ФАО


