Наличието на минимални нива на патогени в храните не винаги представлява реална заплаха за здравето на потребителите. Това се посочва в ново научно изследване, публикувано в списание Frontiers in Science, което подлага на съмнение строгите очаквания за нулево ниво на откриване в безопасността на храните. Авторите на проучването предупреждават, че все по-чувствителните методи за тестване могат да открият изключително малки количества микроби, които е малко вероятно да причинят заболяване. Въпреки това, подобни констатации често водят до масово изхвърляне на продукти, изтегляне от пазарната мрежа или налагане на допълнителни контроли, които не винаги са оправдани от гледна точка на общественото здраве.
Въпреки че безопасността на храните остава критичен глобален проблем, като хранителните патогени са отговорни за около 600 милиона заболявания и стотици хиляди смъртни случаи всяка година, учените твърдят, че защитата на населението не винаги изисква стандарти за пълно отсъствие на микроорганизми. Изследователите предлагат регулаторите и индустрията да преминат към научно обосновани цели за това, което те описват като достатъчно безопасна храна. Този подход би позволил решенията за безопасност да бъдат балансирани с други ключови фактори като продоволствената сигурност, устойчивостта на производството и храненето.
Професор Мартин Видман от университета Корнел, който е водещ автор на изследването, подчертава, че макар обществото да очаква храната да бъде напълно безопасна, винаги ще съществува известен риск. Той отбелязва, че нулев риск не съществува и целта не трябва да бъде неговото постигане на всяка цена. Като пример той посочва, че не ограничаваме скоростта по магистралите до минимум, за да сведем до нула инцидентите, а вместо това търсим балансиран подход. По същия начин са необходими мерки, които отчитат възможните негативни последици от прекомерно строгите изисквания за безопасност на храните.
Много от настоящите стандарти разчитат предимно на откриването на патогени, без да отчитат нивата на присъствие, експозицията на потребителите или това дали конкретната храна може да поддържа микробен растеж. Например, храните могат да бъдат класифицирани като замърсени при откриване на листерия, независимо от количеството. Съвременните технологии за тестване обаче са толкова чувствителни, че идентифицират микроби в количества, които реално не застрашават хората. В определени ситуации тестовете откриват бактерии, които не са вредни сами по себе си, но се приемат за индикатори за замърсяване, което води до ненужно унищожаване на годна за консумация храна.
Професор София Джолер обяснява, че огромно количество храна се разхищава в моменти, когато светът има спешна нужда от намаляване на екологичното въздействие и гарантиране на продоволствената сигурност. Често икономическите и екологичните разходи се вземат предвид едва след като е направена традиционна микробна оценка на риска, което според учените е грешен модел на работа. Прекомерният фокус върху тестването на крайния продукт може да отклони вниманието от по-ефективни мерки, като например прилагането на проверени и валидирани контроли на производствените процеси, които носят по-големи ползи за общественото здраве.
В бъдеще подобрените компютърни инструменти могат да помогнат на регулаторите и бизнеса да определят приоритетите на рисковете по-ефективно. Модели, които съчетават географски данни, изкуствен интелект и геномна информация, биха могли да подкрепят по-точни оценки на приемливите нива на риск в хранителните системи. Приемането на по-гъвкави и основани на риска подходи би запазило високите нива на защита на здравето, като същевременно се намалят ненужните смущения в доставките и разхищението на ресурси.
Източник: New Food Magazine
