Светът официално е навлязъл в ера на глобална водна несъстоятелност, според мащабен нов доклад на Организацията на обединените нации. Документът предупреждава, че хранителните системи, земеделските общности и световните пазари са изложени на ескалиращ риск поради необратимата загуба на водни ресурси. Учените от Университета на ООН подчертават, че много речни басейни и водоносни хоризонти вече не могат да се възстановят до историческите си нива след десетилетия на прекомерна експлоатация, замърсяване и климатичен натиск. Докладът, озаглавен „Глобална водна несъстоятелност: Живот над нашите хидрологични възможности в ерата след кризата“, твърди, че термини като воден стрес или водна криза вече не описват достатъчно точно сериозността на ситуацията в много региони, които са в основата на световното производство на храни.
Водните системи са в червената зона
Използвайки финансова метафора, авторите на изследването твърдят, че обществата не само са изразходвали годишния си възобновяем воден доход от валежи, реки и снеговалежи, но са изчерпали и дългосрочните си спестявания, съхранявани в подземни водоносни пластове, ледници и влажни зони. Последиците от това включват слягане на почвата под градовете и земеделските земи, изчезване на езера и влажни зони, както и постоянна загуба на биоразнообразие. Докладът официално дефинира водната несъстоятелност като постоянно прекомерно изтегляне на повърхностни и подземни води, съчетано с необратима или непосилно скъпа загуба на свързания с водата природен капитал. За разлика от несъстоятелността, водният стрес все още може да бъде обратим, докато водната криза предполага краткосрочен шок, от който системите могат да се възстановят.
Храните и земеделието са на първа линия
Селското стопанство е посочено в доклада едновременно като основен двигател на водната несъстоятелност и като една от най-големите му жертви. В световен мащаб повече от 40 процента от водата за напояване сега се изпомпва от водоносни хоризонти, които постоянно намаляват, докато 70 процента от основните подземни резервоари показват дългосрочно изчерпване. Тъй като повече от 50 процента от световните битови водни запаси също идват от подземни води, проблемът засяга пряко оцеляването на милиони хора. Милиони фермери се опитват да произвеждат повече храна от намаляващи, замърсени или изчезващи източници, което налага бърз преход към водоспестяващо земеделие.
За професионалистите в хранителния сектор последиците се простират далеч извън пределите на фермите. Глобалните хранителни системи са тясно свързани чрез търговията и ценообразуването. Когато недостигът на вода подкопае земеделието в един регион, ефектите се разпространяват по целия свят, засягайки стабилността на пазарите и политическата сигурност. Това прави водната несъстоятелност споделен глобален риск, а не поредица от изолирани местни кризи. Региони като Близкия изток, Северна Африка и части от Южна Азия са идентифицирани като особено уязвими, където високият воден стрес се комбинира с климатична несигурност и бърза урбанизация.
Глобалната картина в цифри
Докладът рисува мрачна статистическа картина, до голяма степен обусловена от човешката дейност. Данните сочат, че 50 процента от големите езера в света са загубили воден обем от началото на 90-те години на миналия век насам. Около 410 милиона хектара влажни зони са били унищожени в рамките на пет десетилетия, а повече от 30 процента от глобалната ледникова маса е изчезнала от 1970 година насам. Човешките последици са еднакво тежки, като около 75 процента от населението на Земята живее в страни, класифицирани като несигурни по отношение на водата. Четири милиарда души са изправени пред сериозен недостиг на вода поне един месец в годината. Докладът оценява годишните разходи от засушавания на 307 милиарда долара, докато стойността на изгубените екосистемни услуги от влажните зони достига 5,1 трилиона долара годишно.
Отвъд управлението на кризи
Ключовото послание към политиците е, че водната несъстоятелност не зависи от това колко влажно или сухо е дадено място в рамките на една година. Даден регион може да бъде наводнен и въпреки това да бъде във водна несъстоятелност, ако дългосрочното потребление надвишава естественото попълване на ресурсите. Настоящата световна водна политика, фокусирана предимно върху питейната вода и канализацията, вече не е достатъчна. Авторите призовават за пълно пренастройване на подхода, което да включва официално признаване на водната несъстоятелност и поставяне на водата в центъра на преговорите за климата и биоразнообразието. Практически това означава предотвратяване на по-нататъшни необратими щети, пребалансиране на правата за ползване на вода и трансформиране на водоинтензивни сектори като селското стопанство чрез промяна на културите и реформа в напояването.
Въпрос на справедливост и стабилност
Докладът подчертава, че водната несъстоятелност е също социален и политически проблем, като въздействието пада непропорционално върху малките фермери, коренното население, жителите на градовете с ниски доходи, жените и младите хора. Този процес се превръща в двигател на нестабилност, миграция и конфликти. Справедливото управление на ресурсите и защитата на уязвимите общности са от решаващо значение за поддържането на мира и социалното сближаване. Въпреки сериозните предупреждения, авторите настояват, че докладът не е призив за отчаяние. Признаването на реалността на водната несъстоятелност се разглежда като възможност за ново начало и вземане на трудни решения, които ще защитят хората, икономиките и екосистемите в дългосрочен план.
Източник: New Food Magazine
