Неправителствената организация Pesticide Action Network Europe установява, че наличието на „вечен химикал“ в 94% от пробите на повърхностни води и 63% от пробите на бутилирана вода далеч надхвърля границите, определени в преразгледаната директива за питейната вода.
Химикалите PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества) са известни заради устойчивите си свойства „и тяхната токсичност е в центъра на вниманието“, заяви ръководителят на отдела за наука и политика на PAN Europe Анджелики Лисимачу.
През май 2024 г., след като открива замърсяване на реки, езера и подпочвени води с TFA (трифлуорооцетна киселина), силно устойчив продукт от разграждането на PFAS пестицидите и F-газовете, PAN Europe пристъпва към допълнителен анализ.
„Макар да има различен произход на TFA, двата най-големи източника са PFAS пестицидите и F-газовете [съдържащи флуор]“, обяснява Саломе Ройнел, отговорник за политиката в PAN Europe.
PAN Europe установи, че пробите от чешмяна вода са замърсени с TFA средно със 740 ng/L, като стойностите варират от „под границата на откриване“ от 20ng/L до 4100 ng/L, докато в бутилираните минерални и изворни води той е „в концентрации между „под границата на откриване“ и 3200 ng/L, със средно натоварване от 278 ng/L“.
Законова граница
Към днешна дата в ЕС няма законова граница за TFA. Той остава „невидим“ химикал“ от правна гледна точка, казва Сара Йохансон, старши служител по политиката за предотвратяване на замърсяването на водите в Европейското бюро по околна среда.
Нов параметър, който ще влезе в сила през 2026 г. с преработването на Директивата за питейната вода, ще започне да следи „общото количество PFAS“, което включва TFA. Анализите в доклада обаче показват, че максималният праг вече е надвишен в половината от изследваните чешмени води.
Едновременно с преработването на директивата през 2020 г. Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) издаде насоки, в които се определя „максимален прием на PFAS, които се натрупват в организма. Тези насоки обаче дойдоха твърде късно, за да бъдат включени в Директивата за питейната вода“, каза Йохансон.
„Няколко държави членки основаха националното си законодателство за питейната вода на насоките на EFSA, включително Дания, Швеция, Фландрия в Белгия и Германия“, добави тя.
Според нея това е довело до „разпръснат подход в ЕС по отношение на начина на регулиране на PFAS в питейната вода“.
Неправителствените организации настояват за спешни действия
Хелмут Буртшер-Шаден, химик по околна среда от австрийската организация „Приятели на Земята“, подчерта, че е „наистина крайно време да се действа“.
„И ние не можем да чакаме нормалните процеси в Европейския съюз за забрана на тези пестициди, които ще отнемат десет, може би 20 години. Затова се нуждаем от незабавна забрана на пестицидите въз основа на принципа на предпазливостта“, каза той.
Няколко неправителствени организации призоваха законодателите да предприемат решителни действия и да въведат пълномащабна забрана на PFAS, да установят общоевропейска граница за безопасна питейна вода за TFA.
НПО също така предупредиха, че негативните екологични разходи за премахването на PFAS не трябва да се поемат от гражданите, а от производителите, при пълно прилагане на принципа „замърсителят плаща“.
