В съвременните дебати за храненето често се набляга на общия термин "здравословна диета", но експерти отбелязват, че това понятие е недостатъчно и подвеждащо. За да се постигне трайно здраве и благополучие, е необходимо да се премине към концепцията за адекватно подхранване – подход, който отчита плътността на хранителните вещества, индивидуалните нужди и избора на минимално преработени продукти. Тази теза беше подкрепена от професор Фредрик Лерой, който представи пред Европейския парламент т.нар. "Таблица на подхранването" (Nourishment Table), призовавайки към гъвкав и научно обоснован подход, който надхвърля стандартизираните диетични насоки.
Основната идея на адекватното подхранване е, че храната трябва да отговаря на физиологичните нужди на организма, а не просто да следва общоприети модели. Това е особено важно в контекста на протеиновия прием, където животинските продукти играят незаменима роля. Протеините, особено тези от животински произход като месо, риба, яйца и млечни продукти, са считани за пълноценни, тъй като съдържат всичките девет незаменими аминокиселини, които човешкото тяло не може да синтезира само. Тази пълнота е ключова за ефективното изграждане и възстановяване на мускулната и костната тъкан, за поддържане на имунната система и за производството на ензими и хормони.
Значението на животинския протеин в пълноценната диета
Животинските храни не са просто източник на протеини. Те са богати на редица жизненоважни микронутриенти, които често са трудни за набавяне в достатъчни количества единствено от растителна диета. Сред тях са витамин В12 (почти изключително наличен в животинските продукти), желязо, цинк, йод и калций. Липсата на тези хранителни вещества е причина за многобройни хранителни дефицити и заболявания в световен мащаб. Проучвания, базирани на традиционни и "наследствени" диети, показват, че хранителен режим, в който поне 25% до 30% от калориите идват от животински продукти, обикновено насърчава доброто здраве и предотвратява тези дефицити.
Освен това, качеството на протеина се измерва не само по аминокиселинния му профил, но и по неговата усвояемост. Животинските протеини имат по-добра бионаличност и по-високи резултати по скалата DIAAS (Digestible Indispensable Amino Acid Score) в сравнение с повечето растителни протеини. Това означава, че тялото може да използва по-ефективно аминокиселините от месото, яйцата или млякото.
Индивидуализиране на хранителните насоки
Концепцията за адекватно подхранване набляга на това, че няма един универсален хранителен план, който да работи за всеки. Тя насърчава консумацията на широка гама от животински и растителни храни, които се допълват взаимно в хранително отношение, и оставя място за индивидуални предпочитания и културни особености. Тази гъвкавост е важна, особено за популации със специфични нужди, като малки деца, бременни или кърмещи жени, и възрастни хора, при които рискът от недостиг на хранителни вещества е по-голям, а поддържането на мускулната маса е критично.
Въпреки изобилието от хранителни възможности в богатите държави, доклад на ООН алармира, че един на всеки трима души по света не може да си позволи хранително адекватна диета. Този факт категорично демонстрира, че сегашните стандартни диетични насоки не са универсално приложими и че фокусът трябва да се измести към осигуряване на достъп до пълноценни, минимално преработени храни, които са богати на хранителни вещества, независимо дали са от животински или растителен произход. Адекватното подхранване не отхвърля растителните диети, а ги интегрира в рамка, която гарантира, че всички основни физиологични нужди са удовлетворени.
Източник: EFA News
