Група международни изследователи от University of Melbourne и партньори публикува в престижното списание The Lancet обзорно проучване, което преосмисля разбирането за състоянието „нецелиакийна чувствителност към глутен“ (NCGS). Според авторите, много от хората, които смятат, че развиват симптоми след консумация на глутен, всъщност реагират на други фактори — например ферментируеми въглехидрати (известни като FODMAPs), други компоненти на пшеницата или дори взаимодействието между червата и мозъка (gut-brain axis).
В проучването учени са анализирали редица рандомизирани сляпо контролирани изследвания, които сравняват ефектите от глутен, плацебо и безглутенова храна при хора без заболяване „Celiac disease“. Те констатират, че само малка част от участниците действително проявяват силна реакция към глутена, като общата честота на симптомите при глутеновото и плацебо групите почти не се различава.
Авторката на изследването и съавторите подчертават, че много от симптомите — газове, подуване на корема, болка, умора — се припокриват с такива при синдром на раздразненото черво (IBS) и други функционални стомашно-чревни нарушения. Те отбелязват, че начинът, по който индивидът очаква реакция към храната, може да окаже силно влияние — т.е. психологическите и нервно-чревните взаимодействия имат ключова роля.
Изводите имат значими последици за медицинската практика, публичното здраве и хранителния съвет. Според тях е необходимо диагностиката да бъде прецизна и индивидуализирана — за да се разграничат реално засегнатите от глутен хора от тези, при които причината е друга. Така се избягват ненужни ограничения в диетата, които могат да доведат до недостиг на хранителни вещества и социални затруднения.
Екипът препоръчва преразглеждане на публичните послания за глутен, защото създаденият мит, че глутенът е „виновникът“ за широк спектър от симптоми у здрави хора, може да води до излишна тревожност, ненужни диетични ограничения и създаване на фиксирани нагласи. Те подчертават, че комбинираният подход — хранителна адаптация + внимание към функционирането на червата и мозъка + психологическа подкрепа — би бил по-ефективен.
В заключение, изследването възобновява дебата за ролята на глутена и поставя акцент върху по-широките механизми, които могат да предизвикват симптоми — а именно въглехидратите FODMAP, очакванията на пациента, микробиомните и нервно-чревни взаимодействия. Предстоят нови изследвания, които да предоставят diagnostични инструменти, персонализирани терапии и по-обоснована храна политика.
Източник: ScienceDaily
