Глобалните агропромишлени системи се нуждаят от годишни инвестиции в размер на 1,1 трилиона долара през следващите пет години, за да преминат към по-устойчиви и устойчиви модели на производство на храни. Все пак, само 5% от необходимата сума е ангажирана в момента, предупреждава нов доклад на Bain & Company и Световния икономически форум.
Хранителните системи са от жизненоважно значение за световната икономика, като представляват около 10% от световния БВП и осигуряват над 40% от всички работни места в света. Те са и важна част от Парижкото споразумение, като по-широката верига на стойността на хранителните продукти съставлява над 30% от глобалните емисии на парникови газове, а селското стопанство е отговорно за почти 90% от глобалното обезлесяване.
„Ето защо е от съществено значение да преобразуваме производството, разпределението и потреблението на храни към системи, които са по-устойчиви и издръжливи“, заяви Ивона Стеклик, партньор в Bain & Company в офиса на компанията в Лондон.
Постигането на тази мисия е невъзможно без сериозно финансиране. Докладът установи, че докато за следващите пет години са необходими 1,1 трилиона долара, за да се спазят целите за емисиите на парникови газове от Парижкото споразумение, в момента се инвестират само 5% от тази сума, или приблизително 60 до 75 милиарда долара. Забележително е, че голяма част от този капитал се осигурява от правителствата, а когато това се случва, финансирането е концентрирано в Европа и Северна Америка.
„Регионите, които най-много се нуждаят от инвестиции – Азиатско-тихоокеанският регион, Африка и Латинска Америка – остават значително недофинансирани“, каза Стеклик.
Пречки
Общите пречки пред финансирането на трансформацията на хранителната система включват несигурност относно финансовата възвръщаемост, фрагментирания характер на производството на храни, който създава оперативни предизвикателства, непоследователното отчитане на въздействието и ограничената координация по веригата на стойността.
За да се стимулира повече финансиране, Bain & Company и Световният икономически форум твърдят, че е необходим по-голям натиск от страна на публичните и частните участници и че трябва да бъдат въведени повече „иновативни механизми“ за стимулиране на инвестиционната динамика.
„Съществуват значителни възможности за търговския капитал да финансира трансформацията на хранителните системи чрез готови за внедряване климатични решения. Въпреки че инвестиционната привлекателност на тези решения варира, съществуват възможности за търговския капитал да генерира възвръщаемост сега и в бъдеще по цялата верига на стойността на хранителните продукти“, отбелязва Стеклик.
Предвид разнообразието на хранителните системи и различните отправни точки на финансовите институции, няма универсално решение. Докладът се фокусира върху финансирането на трансформацията – предимно чрез отпускане на заеми – като признава важността и на други инструменти, като например застраховките.
Предложените финансови модели се разделят на три категории: директно финансиране на земеделски производители, кредитиране чрез корпорации и платформи с много заинтересовани страни. Заедно тези модели обхващат широкия спектър от иновации на пазарите, суровините и стратегиите за намаляване на риска, като подчертават разнообразните пътища за трансформация на финансирането на хранителните системи.
„Трансформацията на хранителните системи не е само климатична необходимост – тя е търговска възможност“, продължи тя. „Инвестирането в хранителните системи позволява на финансистите да спазват все по-строгите регулации за устойчивост на портфейлите и да изпълняват важни ангажименти към заинтересованите страни.“
„Трансформацията на хранителните системи предлага големи инвестиционни възможности за търговския капитал да отключи нови пазари, да увеличи приходите и да подобри устойчивостта на портфейлите. Въпреки това, мащабирането на такива инвестиции изисква персонализирана стратегия, съобразена с силните страни, портфейла, рисковия апетит и целите за устойчивост на дадена институция“, каза Кристиан Граф, партньор в Bain & Company в Мюнхен.
Координация по цялата верига на стойността
Инициативи като Aceli Africa, Project Acorn, програмата за регенеративно земеделие на McCain и платформата Innovative Finance for the Amazon, Cerrado and Chaco (IFACC) демонстрират как търговският, филантропичният и държавният капитал могат да бъдат съгласувани за мащабируемо въздействие, според доклада.
„Характерна черта на всички тези модели е необходимостта от координирани действия по цялата верига на стойността, включително фермери, агропромишлени компании, търговци на дребно, финансови институции, доставчици на данни и правителства. Всеки от тези модели използва стратегии за намаляване на риска, които варират от традиционни финансови инструменти като гаранции до иновативни подходи като монетизиране на резултатите от екосистемите“, заяви Дерек Баралди, ръководител на отдела за устойчивост в Световния икономически форум.
