Проучване, ръководено от изследователи от Mass General Brigham, показва, че когато става въпрос за сърдечносъдово здраве, времето за хранене може да е по-голям рисков фактор от времето за сън

Многобройни проучвания показват, че работата нощна смяна е свързана със сериозни рискове за здравето, включително за сърцето. Ново проучване на Mass General Brigham обаче показва, че храненето само през деня може да помогне на хората да избегнат рисковете за здравето, свързани с работата на смени. Резултатите са публикувани в Nature Communications.

„Предишни наши изследвания показаха, че циркадното разминаване - неправилното определяне на поведенческия ни цикъл спрямо вътрешния часовник на тялото - увеличава сърдечносъдовите рискови фактори“, казва главният автор Франк А.Й.Л. Схеер, доктор по медицина, професор и директор на Програмата за медицинска хронобиология в болница „Бригам и жени“, която е основател на здравната система Mass General Brigham. „Искахме да разберем какво може да се направи, за да се намали този риск, и нашето ново изследване показва, че времето за хранене може да бъде тази цел.“

Проучванията върху животни показват, че привеждането на времето за хранене в съответствие с вътрешния часовник на тялото може да намали рисковете за здравето, свързани с оставането буден по време на типичното време за почивка, което подтиква Шер и колегите му да проверят тази концепция при хора.

За целите на проучването изследователите включват 20 здрави млади участници в двуседмично стационарно проучване в Центъра за клинични изследвания на Бригам и Жените (Brigham and Women's Center for Clinical Investigation). Те не са имали достъп до прозорци, часовници или електроника, които биха подсказали на телесните им часовници колко е часът. Ефектът от циркадното разстройване можеше да се определи, като се сравни как се променят функциите на тялото им преди и след симулиран нощен труд.

Участниците в изследването следваха „протокол за постоянна рутина“ - контролирана лабораторна настройка, която може да отдели ефектите на циркадните ритми от тези на околната среда и поведението (напр. сън/бодърстване, светло/тъмно). По време на този протокол участниците остават будни в продължение на 32 часа в слабо осветена среда, като поддържат постоянна поза на тялото и ядат еднакви закуски на всеки час. След това те участваха в симулирана нощна работа и бяха разпределени да се хранят или през нощта (както правят повечето нощни работници), или само през деня. Накрая участниците следваха друг протокол с постоянна рутина, за да проверят последиците от симулираната нощна работа. Важно е да се отбележи, че и двете групи имаха идентичен график на дрямките и по този начин всякакви разлики между групите не се дължаха на разлики в графика на съня.

Изследователите проучват последващите ефекти от времето за хранене върху сърдечносъдовите рискови фактори на участниците и как те се променят след симулирания нощен труд. Изследователите измерват различни сърдечносъдови рискови фактори, включително маркери на автономната нервна система, инхибитор на плазминогенния активатор-1 (който увеличава риска от образуване на кръвни съсиреци) и кръвно налягане.

Забележително е, че тези сърдечносъдови рискови фактори са се увеличили след симулираната нощна работа в сравнение с изходното ниво при участниците, които по график са се хранили през деня и през нощта. Рисковите фактори обаче остават същите при участниците в изследването, които се хранят само през деня, въпреки че количеството и това, което са яли, не се различава между групите - само кога са се хранили.

Ограниченията на проучването включват това, че размерът на извадката е малък, макар и с типичен размер за такива висококонтролирани и интензивни рандомизирани контролирани проучвания. Освен това, тъй като проучването е продължило две седмици, то може да не отразява хроничните рискове от нощното и дневното хранене.

Силна страна е фактът, че сънят, храненето, излагането на светлина, позата на тялото и графикът на дейностите на участниците в изследването са били толкова строго контролирани.

„Нашето проучване контролираше всеки фактор, който можете да си представите, че може да повлияе на резултатите, така че можем да кажем, че именно ефектът на времето на хранене е този, който определя тези промени в сърдечносъдовите рискови фактори“, казва Сара Челапа, MD, MPH, PhD, доцент в Университета в Саутхемптън и водещ автор на статията.

Въпреки че са необходими допълнителни изследвания, за да се покаже дългосрочното въздействие върху здравето на храненето през деня и през нощта, Scheer и Chellappa заявиха, че резултатите са „обещаващи“ и предполагат, че хората биха могли да подобрят здравето си, като коригират времето за хранене. Те добавят, че избягването или ограничаването на храненето през нощните часове може да бъде от полза за работещите през нощта, за хората, които страдат от безсъние или нарушения на съня и бодърстването, за хората с променлив цикъл на сън/бодърстване и за хората, които често пътуват в различни часови зони.