Проблемът с микропластмасата се превръща в една от най-големите екологични заплахи на нашето съвремие. Според официални данни на Програмата на ООН за околната среда през 2020 година в световната екосистема са попаднали около 2,7 милиона тона микропластмаса, като се очаква това количество да се удвои до 2040 година. Тези микроскопични частици вече са проникнали навсякъде – в рибата, която консумираме, в зеленчуците, които отглеждаме, и дори в човешките органи, включително в мозъка. Докато учените все още се опитват да разберат пълния обхват на вредите за здравето, екип от изследователи в Япония представи революционна алтернатива, която може да замени традиционните пластмаси, без да оставя никакви следи в околната среда.
В края на 2025 година екип от Центъра за наука за зараждащата се материя към института RIKEN, ръководен от Такузо Аида, публикува своето откритие в престижното издание Journal of the American Chemical Society. Те описват иновативен материал, създаден на основата на растителна целулоза, който съчетава здравина и гъвкавост с уникалната способност за бързо разлагане в естествена среда. Това, което отличава този материал от масовите биоразградими пластмаси, е неговата пълна безопасност и липсата на остатъчни микрочастици.
Повечето продукти, които днес се рекламират като биоразградими, всъщност изискват много специфични условия, за да се разпаднат напълно. Обикновено това включва индустриално компостиране при висока температура. Ако подобни материали попаднат в океаните, те не се разлагат бързо, а просто се раздробяват на микропластмаса, която остава в природата в продължение на десетилетия. Японските учени обаче са успели да създадат структура, която се разтваря почти моментално при контакт със солена вода.
Ключът към този пробив е преработването на химическите връзки в материала. Вместо да се разпада на парченца, пластмасата е проектирана така, че връзките й да се разкъсват в морска среда, превръщайки материала обратно в разтворими компоненти. За целта е използвана карбоксиметил целулоза – съединение, което вече е одобрено за употреба и се среща често като сгъстител в хранителни продукти като сладоледа.
За да постигнат необходимата функционалност, изследователите са комбинирали целулозата с второ съединение, което действа като свързващ агент за изграждане на здрава, но еластична мрежа. Добавен е и холин хлорид, който също е широко използвана и безопасна хранителна добавка, за да се гарантира гъвкавостта на крайния продукт. При проведените тестове учените са изработили малка пластмасова торбичка от новия материал, която се е разтворила напълно в морска вода само за няколко часа.
Такузо Аида подчертава, че това проучване пренася технологията от теоретичен в практически етап. Предимствата са огромни, тъй като съставките са евтини, масово достъпни и вече одобрени за употреба в потребителски стоки. Природата произвежда около един трилион тона целулоза всяка година, което предоставя практически неизчерпаем ресурс за мащабно производство на този нов вид пластмаса.
Макар че една технология не може да замени всички петролни продукти за една нощ, това откритие е огромна крачка напред към опазването на планетата. То предлага решение, което не изисква от хората да се отказват от удобството на пластмасовите изделия, но същевременно гарантира, че тези изделия няма да застрашават живота в Световния океан и здравето на бъдещите поколения.
Източник: Food & Wine
