Повишаването на температурата и солеността стимулират натрупването на полистиренови наночастици в корените на лука чрез повишаване на активността на специфични мембранни протеини.
Това води до генериране на реактивни кислородни видове и дестабилизиране на микротубулите, които са от съществено значение за клетъчните структури и растежа. Изследователи от Университета на президентството в Калкута твърдят, че подобни промени могат да забавят растежа на растенията и да доведат до загуба на реколта, което застрашава продоволствената сигурност.
Досега не беше ясно как стресовите фактори на околната среда влияят върху натрупването на микропластмаса в растенията. За да разберат повече, учените, ръководени от Кусик Праманик, отглеждат луковични корени в пясък от луковици. Двусантиметровите корени са изложени поотделно на микропластмаси, температурен стрес плюс микропластмаси и солена вода, наситена с микропластмаси.
Екипът, в който участвал и изследователят Сухенду Майти, маркирал пластмасовите частици със светоизлъчващо багрило, за да проследи как те са попаднали в корените.
Корените, изложени на температурен стрес, натрупват повече микропластмаса, отколкото тези, изложени на солена вода. Топлинният стрес увеличава концентрацията на калциеви йони в клетките на корените. Това води до отваряне на аквапорините - мембранни протеинови канали - което позволява навлизането на пластмасовите частици.
Изследователите установяват, че излагането на топлинен стрес също засилва експресията на гените на аквапорините, но натриевият азид блокира активността на аквапорините и намалява достъпа на микропластмасата. Това предполага, че аквапорините при топлинен стрес улесняват преноса на пластмасови наночастици в корените на лука - казва Праманик.
