Нови изследвания разкриват, че пластмасата от предмети от бита има способността да прониква в мозъка. Световни учени и активисти призовават за незабавни действия по отношение на въздействието на пластмасата върху човешкото здраве.
Техните искания идват след публикуването на нов доклад, който показва, че вътрешната среда може да бъде основен източник на микропластмасово замърсяване. Накратко, това означава, че пластмасовите частици се вдишват лесно и могат бързо да попаднат в мозъка.
Изследването, ръководено от професор д-р Таис Мауад и д-р Луис Фернандо Амато-Луренко от Университета в Сао Пауло и Свободния университет в Берлин, открива наличието на микропластмаса в обонятелната луковица - разположена в долната част на мозъка.
Идентифицирането от експертите на микропластмаса в носа, както и в луковицата, предполага, че обонятелният път вероятно е място за навлизане на външни частици в мозъка.
Как учените са направили откритието?
Изследователите успяват да идентифицират пластмасови влакна и частици в осем от 15 проби, взети от мозъците на 15 починали жители на Сао Пауло, Бразилия.
Те открили, че най-често срещаната пластмаса е полипропилен, който обикновено се използва за дрехи, опаковки за храни и бутилки.
Тревожно е, че те откриват и наличието на микропластмаса с диаметър 10 микрона, което означава, че нивото на по-малката нанопластмаса, която преминава в човешкия организъм с по-голяма лекота, е много по-високо, отколкото се смяташе досега.
„Това проучване установява, че обонятелният път е потенциален основен път за навлизане на пластмаса в мозъка, което означава, че дишането в закрити помещения може да бъде основен източник на замърсяване на мозъка с пластмаса“, казва професор Таис Мауад, водещ изследовател от Университета в Сао Пауло.
„Тъй като много по-малки нанопластмаси навлизат в организма с по-голяма лекота, общото ниво на пластмасови частици може да бъде много по-високо. Това, което е обезпокоително, е способността на тези частици да бъдат интернализирани от клетките и да променят начина, по който функционира тялото ни.“
Изследователите са особено загрижени за способността на тези частици да бъдат интернализирани в клетките. Казано по-просто, те имат потенциала да предизвикат промени в клетъчната функция, особено при взаимодействие с органите при децата. Това означава, че те могат да предизвикат окончателни промени и в живота на възрастните.
Проучването е подкрепено от Фондация „Пластмасова супа“ и Съвета за здраве от пластмаса - групи от водещи учени и активисти, които се борят да гарантират, че Глобалният договор за пластмасата на ООН ще разгледа по подходящ начин въздействието на пластмасата върху човешкото здраве.
Какво още е открито за опасностите от пластмасите за човешкото здраве?
Това изследване идва след откритието на присъствието на пластмасата в организма, направено през април от члена на Plastic Health Council, професор д-р Лукас Кенер.
Той установи, че раковите клетки в червата могат да се разпространяват с ускорени темпове след контакт с микропластмаси, и посочи, че пластмасите могат да играят ключова роля в ранното зараждане на рака.
Други учени предполагат, че по-нататъшните последици за човешкото здраве при излагане на пластмаси могат да включват ендокринни смущения, намалена плодовитост и сърдечни заболявания.
„Пластмасата се е превърнала в синоним на въздуха, както и на дишането. Отново и отново учените открехват покривалото на опасните ефекти на пластмасите върху човешкото здраве“, казва Мария Вестербос, основател на фондация Plastic Soup и съосновател на Plastic Health Council.
„Международната общност е само на няколко месеца от заключителните преговори по Глобалния договор за пластмасите, но въпреки това политиците отстъпват пред нефтохимическите гиганти. Международната общност не може да губи повече време, тя трябва най-накрая да се вслуша в науката, веднъж завинаги.“
Днес всяка година се произвеждат повече от 500 милиона тона пластмаса, която се използва в най-различни приложения.
В световен мащаб учените са съставили списък с над 16 000 химикала, присъстващи в пластмасовите продукти, и същевременно са установили, че повече от 4000 от тях са опасни както за човешкото здраве, така и за околната среда.
През ноември в Южна Корея ще се проведе последният кръг от преговорите за Глобален договор на ООН за пластмасите. По време на събитието активисти на кампанията и учени, които са силно обезпокоени от пропускането на мерки в проекторазпоредбите, които да обхванат изцяло въздействието на замърсяването с пластмаси върху човешкото здраве, ще призоват за спешни действия.
Съветът за здраве от пластмаса твърди, че един въздействащ договор, ръководен от науката, трябва да намали обема на производството на пластмаса, като същевременно премахне всички пластмасови изделия за еднократна употреба, освен наистина необходимите.
Те искат също така да се въведе мандат за правилно тестване на всички химикали в пластмасите и ще призоват правителствата да защитят бъдещите поколения от все по-тревожните опасности, които крие микропластмасата.
