Повече от половината 23-годишни младежи, участвали в европейско проучване, проявяват ограничително, емоционално или неконтролируемо хранително поведение, сочат резултатите от ново изследване, проведено от Института по психиатрия, психология и неврология (IoPPN) към Кралския колеж в Лондон. Структурните различия в мозъка изглежда играят роля за развитието на тези хранителни навици.
Проучването, публикувано в Nature Mental Health, изследва връзките между генетиката, структурата на мозъка и нарушеното хранително поведение при младите хора. Изследователите установяват, че процесът на „съзряване на мозъка“, при който обемът и дебелината на кората (външният слой на мозъка) намаляват по време на юношеството, е фактор за това дали тийнейджърите развиват ограничаващо или емоционално/неконтролирано хранително поведение в млада възраст.
Рестриктивното хранително поведение, като диетата и пречистването, включва съзнателно ограничаване на приема на храна с цел контрол на телесното тегло и формата. За разлика от тях емоционалните или неконтролирани хранителни поведения, като например преяждането, се характеризират с епизоди на консумиране на храна в отговор на негативни емоции или натрапчиви желания.
Изследователите са анализирали данни от 996 юноши от надлъжната кохорта IMAGEN в Англия, Ирландия, Франция и Германия. Участниците са предоставили генетични данни, попълнили са въпросници за благосъстоянието си и хранителното си поведение и са направили ядрено-магнитен резонанс на 14 и 23-годишна възраст. На 23-годишна възраст участниците са категоризирани в три типа хранително поведение: здравословно хранещи се (42%), ограничаващо се хранещи се (33%) и емоционално или неконтролирано хранещи се (25%).
Проучването установява, че трите групи имат различни модели на психично здраве и поведение с течение на времето.
Младежите с нездравословно хранително поведение (ограничаващо и емоционално/неконтролирано) на 23-годишна възраст имат по-високи нива на интернализиращи проблеми (например тревожност или депресия) и екстернализиращи проблеми (например хиперактивност, невнимание или проблеми с поведението) на 14-годишна възраст в сравнение със здравословно хранещите се. Интернализиращите проблеми значително се увеличават с възрастта между 14 и 23 години сред нездравословно хранещите се. Въпреки че екстернализиращите проблеми намаляват с възрастта във всички групи, общите нива са по-високи сред тези с емоционално или неконтролирано хранене.
Ограничаващите се в храненето спазват повече диети през юношеството в сравнение със здравословно хранещите се. Емоционално/неконтролираното хранене увеличава броя на диетите на възраст между 14 и 16 години и на преяжданията на възраст между 14 и 19 години в сравнение със здравословно хранещите се. Нездравословното хранително поведение е свързано със затлъстяването и повишения генетичен риск за висок ИТМ.
Изследователите са анализирали данните от магнитно-резонансната томография (МРТ) на 14 и 23 години, за да проучат съзряването на мозъка с течение на времето и колко са намалели обемът и дебелината на кората на главния мозък. Резултатите показват, че съзряването на мозъка е забавено и по-слабо изразено при хората, които се хранят нездравословно. То е изиграло роля във връзката между проблемите с психичното здраве на 14-годишна възраст и развитието на нездравословно хранително поведение на 23-годишна възраст, като тази връзка не е била свързана с ИТМ. Намаленото съзряване на мозъка също така помогна да се обясни как генетичният риск за висок ИТМ влияе върху нездравословното хранително поведение на 23-годишна възраст.
По-специално, намаленото съзряване на малкия мозък - мозъчна област, която контролира апетита - помогна да се обясни връзката между генетичния риск за висок ИТМ и рестриктивното хранително поведение на 23-годишна възраст.
Изследването, което е финансирано от Фондацията за медицински изследвания, Съвета за медицински изследвания и Националния институт за изследвания в областта на здравеопазването и грижите (NIHR), Център за биомедицински изследвания „Модсли“, подчертава как съзряването на мозъка, генетиката и трудностите в областта на психичното здраве си взаимодействат, за да допринесат за симптомите на хранителните разстройства.
Xinyang Yu, докторант в King's IoPPN и първи автор на изследването, казва: „Нашите открития разкриват как забавеното съзряване на мозъка по време на юношеството свързва генетиката, проблемите с психичното здраве и нарушеното хранително поведение в млада възраст, подчертавайки критичната роля на развитието на мозъка при формирането на хранителните навици.“
Д-р Дзуо Джан, научен сътрудник в King's IoPPN и съавтор на изследването, заяви: „Като показват, че различните нездравословни хранителни поведения са свързани с различни траектории на симптомите на психичното здраве и развитието на мозъка, нашите открития могат да послужат за разработването на по-персонализирани интервенции.“
Професор Силван Деривиер, професор по биологична психиатрия в King's IoPPN и старши автор на изследването, каза: „В момента се наблюдава тенденция към подобряване на психичното здраве: „Нашите констатации подчертават потенциалните ползи от подобреното образование, насочено към преодоляване на нездравословните хранителни навици и неадаптивните стратегии за справяне. Това би могло да изиграе решаваща роля в превенцията на хранителните разстройства и да подпомогне цялостното здраве на мозъка.“
