Между 2016 г. и 2024 г. нивото на микропластмаса в анализираните мозъчни проби се е увеличило с 50%. Микропластмасата се заравя в мозъците ни с неизвестни последици за човешкото здраве, установи ново проучване.
Всеки ден хората дишат, ядат и пият малки парченца пластмасови отпадъци, известни като микропластмаса и нанопластмаса.
Учените отдавна подозират, че те могат да преминат кръвно-мозъчната бариера, която действа като филтър между централната нервна система и останалата част на тялото, като предпазва мозъка от токсични вещества и му осигурява хранителни вещества.
Проучването, публикувано в списание Nature Medicine, е последното, което показва, че те могат да го направят.
Изследователите от Университета на Ню Мексико в САЩ анализират посмъртни проби от 52 човешки мозъка, включително 28, които са били аутопсирани през 2016 г., и 24 проби от 2024 г.
Те откриват микропластмаса във всяка мозъчна проба - и с 50% по-висока концентрация през 2024 г., отколкото през 2016 г.
Установени са и по-високи нива на микропластмаса в мозъка, отколкото в други органи като бъбреците и черния дроб.
Изглежда, че микропластмасата преминава кръвно-мозъчната бариера
„Научните доказателства, документиращи замърсяването с пластмаса във всяка възможна матрица, се натрупват, така че за съжаление вече не съм изненадана от това“, казва пред Euronews Health Бетани Карни Алмрот, екотоксиколог, изучаващ въздействието на пластмасата върху околната среда в Университета в Гьотеборг.
По-рано микропластмаси са били идентифицирани в човешка кръв, бели дробове, плацента и кърма.
Но „идеята, че частиците ... могат да преминат кръвно-мозъчната бариера, е обезпокоителна“, казва Алмрот, който не е участвал в новото проучване.
Изследователите все още не знаят как точно - или доколко - микропластмасите влияят на здравословното състояние. Други проучвания са установили потенциални връзки със сериозни проблеми, включително няколко вида рак, дихателни проблеми, сърдечен удар и възпалителни заболявания на червата.
Новото проучване предлага още една улика. Учените изследват мозъците на 12 души, които са имали деменция, и откриват по-висока концентрация на микропластмаса в мозъците им, отколкото сред хората без диагноза.
Същевременно нарастващата концентрация на микропластмаси в мозъка вероятно отразява нарастващото производство и употреба на пластмаси, казва в изявление Тамара Галоуей, професор по екотоксикология в университета в Ексетър, Великобритания, която не е участвала в изследването.
Доказателствата за въздействието на микропластмасата върху здравето „нарастват
Повечето от пластмасовите парченца, открити в мозъчните проби, са от полиетилен, който се използва широко за опаковки на храни и напитки, както и за бутилки от шампоани, кофи за боклук и др.
Забележително е, че няма връзка между възрастта на пациентите, когато са починали, и количеството микропластмаса в мозъците им, което предполага, че „микропластмасата не се натрупва непрекъснато в мозъчните тъкани с напредването на възрастта“, казва Галоуей.
„Това е важно, защото предполага, че ако намалим замърсяването на околната среда с микропластмаси, нивата на излагане на хората също ще намалеят“, добави тя.
Авторите на изследването отбелязват, че мозъчните проби са събрани от различни части на САЩ, което може да повлияе на резултатите.
Те също така подчертаха, че са необходими повече изследвания, за да се определи дали микропластмасата в мозъка действително причинява здравословни проблеми, в идеалния случай за по-дълъг период от време с по-големи групи хора.
Въпреки това независимите изследователи заявиха, че резултатите са тревожни, като се има предвид колко широко разпространена е микропластмасата в околната среда.
„Винаги е трудно да се докаже причинно-следствената връзка, особено при проучвания върху хора, които са склонни към корелации“, каза Алмрот.
Но „доказателствата за въздействието на пластмасовите частици върху здравето също се увеличават“.
