Матю КОЛИСОН е от преселниците от Европа, конкретно от Обединеното кралство, като заедно със своята съпруга и трите си деца се озовава на красивия остров Чеджу-до, наричан „Хавай на Ориента“. Другото му название е „Смарагдовият остров на Ориента“ заради своето разнообразие от угаснали вулкани, примамливи плажове и малки рибарски селца. В миналото на него са били заточвани изпаднали в немилост държавни служители, а днес е известен курорт, любимо място на младоженци за сватбени пътешествия и на почитатели на голфа от Япония.
Затова Матю, разказващ тази приказна история, с нестихващо любопитство продължава за изучава острова, неговата кулинарна история и красива природа.
Голямото преместване от Великобритания на остров Чеджу
Беше август 2015 г., когато помахахме за довиждане на нашите досегашни семейства - роднини, за да започнем своя нов живот на остров Чеджу. Не след дълго осъзнахме, че това би трябвало да е една голяма и променяща живота ни благоприятна възможност. За мен това бе шанс да живея в страна, в която съм искал от много време.
Още от млад питаех интерес към Корея и изобщо към Източна Азия. Мисля, че по време на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. за пръв път научих за тази страна. Чудех се какво ли би било човек да живее там, на едно място, толкова далечно и различно от живота, който водех в Обединеното кралство. Бях чувал за страната от хора, които са я посещавали и чели в книги и вестници за нейното наследство и традиции. Хората тук имаха голяма сила на духа и бяха работили много усилено за страната си, за да се развива с учудващи темпове, които ме очароваха. Интересувах се от Сеул, където отколешните традиции съществуват заедно със светлинките на новите компютърни технологии. Обаче, докато си представях и мечтаех за Корея, никога не съм си мислил, че бих могъл реално да отида там.
Един ден подходящата възможност сама се появи, но не като младеж, а вече дипломиран, даже като по-възрастен мъж, женен, с кариера и с три малки деца. На моята съпруга й бе предложена работа в едно училище на остров Чеджу, а аз бях на такъв етап в моята кариера, че бих могъл да работя вкъщи или дистанционно. Децата ни бяха малки за училище и на тази възраст ние знаехме, че не би трябвало да бъде трудно за тях да се преселят с нас и да се адаптират. Още повече, ние предусетихме шанса за тях да живеят в една страна от Източна Азия и може би да научат нейния език на млада възраст, от което би могло да се извлече полза за личностното им развитие по-късно. Признавам си, че не знаех нищо за остров Чедж. Да, информирал съм се от моя мобилен телефон, но само, че е разположен на 100 км от южния бряг на корейския полуостров. Знаех си, че мистериозната земна маса, която съзирам от екрана на моя телефон, би трябвало по-късно да разкрие себе си като остров с голяма красота, едно място на мир и спокойствие, имащ ясна представа за миналото му и ревностно славещ неговото наследство и традиции.
Повечето „западняци“, които идват в Корея да работят, обикновено преподават английски език. Това се отнася и за моята съпруга, както и за мен. Тя си бе намерила работа като учителка по рисуване, а аз имах възможността да продължа да пиша като независим журналист, както и да давам уроци като учител по езиково обучение. Междувременно децата ни започнаха своето образование в едно международно училище, където имаше смесица от корейски и европейски деца. За щастие те се приспособиха много добре, създавайки много приятелства и дори правейки първите си стъпки за научаване на езика. По време за отдих и развлечение една от любимите игри на сина ми беше ttakji. Тя се играе със сгънати хартиени стрелички, като противникът се опитва още по-добре да хвърли стреличка, за да победи.
Баланс между традиция и местни вкусове
По време на фестивала за прибиране на реколтата в средата на есента е Chuseok, един от двата най-големи празници в страната, повечето семейства се връщат от големия град към провинциалните градчета в техните тамошни домове на родители и прародители. А за хората, които не са корейци, животът в провинцията може да бъде славно време да опознаят корейското наследство и традиции и много вкусната кухня. От най-добре познатите ястия е songpyeon, малък оризов кейк във формата на луна.
Най-вкусното нещо на остров Чеджу са може би портокалите, които растат в изобилие на целия остров, благодарение на неговия по-мек климат. Всъщност, цитрусовите плодове са много различни и разнообразни, от най-сладките, но скъпи – hallabongs - до по-малките мандарини noji. Преди да дойда тук, аз никога не осъзнавах, че съществуват толкова много сортове и непознати портокалови вкусове. Миналата есен моето семейство и аз прибрахме реколта от наши собствени портокали в едно близко стопанство. Това бе едно забавно преживяване и великолепна възможност да срещнеш някои от приветливите съседи.
Тъй като морето е съвсем наблизо, тук винаги има на разположение изобилие от прясна риба и миди. Те са печени или на скара, с вкусни подправки в многобройните местни ресторанти или може да бъдат купени пресни от един пазар и сготвени в къщи. Поради топлия климат така характерното за Корея кимчи не е основно ястие тук.
Heuk dwaeji - „черно свинско месо” е най-добрата и обичана храна в моето семейство. Преди да дойда в Корея съм чел и виждал по телевизията и в списанията известните корейски пържени и печени на барбекю меса. Така, че силно желаех да опитам това в Корея, особено от прославеното голямо разнообразие на Чеджу. Всъщност, това бе едно от първите ястия, които опитахме в ресторант при пристигането ни в тази страна и от тогава насам то остана любимо семейно меню.
Водене на пълноценен живот на един красив остров
Остров Чеджу е най-известен с планината Халасан, най-високата в Южна Корея и 1,950 м спящ вулкан, които се виждат на хоризонта от повечето части на острова. Тъй като съм страстен катерач, аз бях изпълнен с желание да достигна върха, когато пристигнах на Чеджу и оттогава съм го изкачвал два пъти. Не е особено трудно да го изкачиш, но това определено е изключително преживяване. Между септември и ноември в гористите местности на националния парк в подножието на планината можете да ходите с километри сред красиво обагрени есенни листа или да уловите редкия поглед на една сърна. На върха е разположен кратерът Baengnokdam, сърцето на остров Чеджу, където могат да бъдат видяни много великолепни и уникални гледки на острова.
Хълмистата природа на остров Чеджу се дължи на стотиците вулканични конуси, които са осеяли пейзажа му от край до край. Сред най-посещаваните от тях е Saebyeol, мястото на един ежегоден въодушевяващ фестивал. Тридневният традиционен панаир от фолклорни игри и развлечения завършва по целия склон, лумнал в светлини. Това е едно грандиозно събитие, здраво вкоренено в миналото на Чеджу.
Ние сме открили безброй маршрути за ходене, водещи до добре запазени и почти девствени части от острова. В изоставените японски въздушни бази и скалистите гористи местности, скрити дълбоко на Чеджу, има изобилие от изненади. От красивата брегова линия на острова цялото ни семейство изпитва най-голямо удоволствие. Белите пясъчни плажове и плитчините, стръмно очертаните скали на бряг Jungmun Seakdal, едно популярно „кинаджийско“ място за снимки на сапунени опери извън студиото, е станало едно от нашите предпочитани места, където релаксираме.
Запазване духа на Seolmundae Halmang
Беше затоплящо сърцето да опознаеш хората от Чеджу, толерантни и приемащи ни като некорейско семейство. Оживено ни канеха да влезем в тяхната среда на старинно наследство и традиции. Аз забелязах това по начина, по който хората общуват с нашите деца. Където и да отидем, те често силно желаеха да им покажат любезност и да ги накарат да се смеят.
Тъй, като имах успех в научаването на корейски език, аз силно желаех да срещна повече местни жители от малките градчета и селца на Чеджу. Измежду най-добрите места, на които можех да се докосна до фолклора на острова и да практикувам моя корейски, бяха петдневните пазари, където чудесна на вкус прясна местна храна, може да бъде купена често с пазарлък. Това са обикновено жени по сергиите. От тази матриархална среда произлизат и известните хеньо – възрастни жени-гмуркачки, които често предизвикват суровите морски условия и ловят много вкусни морски охлюви и други деликатеси -риба и миди. Както и водорасли, стриди, октоподи. Облечени в черни костюми и качулки като нинджи, хеньо по традиция са тези, които изкарват прехраната в семействата на остров Чеджу-до.
За остров Чеджу се казва, че е митическия остров на 18,000 богове, в центъра, на които е Seolmundae, бабата богиня, която приема формата на планината Hallasan. Много популярни са и доста странните на вид толхарубанг („Каменни старци“) скулптури, направени от лава и базалтови скали. Те приличат на ниски тотемни стълбове. Имат стилизирани черти – изпъкнали уши и издължени носове и уши. Тяхното предназначение е да пазят селото. Като се вземе в пред вид естествената природна красота на острова, не е чудно, че толкова много божества искат да бъдат тук. Укротяването на тези митични богове се състои на специален празник, провеждан всяка година, отбелязващ идването на пролетта с надеждата за една отлична реколта през следващата годината. Това е една неудържима смесица, пожар от цветове. За мен това символизира и мистерията, и чудото на остров Чеджу, едно място, напълно различно от това, което дотогава бях преживявал.
Превод от английски, списание „Корея”: Мая ГЕЛЕВА
